Станислав Лем - Четиринадесето пътешествие

Като ловно животно курделът поставя най-високи изисквания както към личните качества на ловеца, така и към ловната екипировка. Тъй като в хода на еволюцията той се е приспособил към метеорните дъждове и се е покрил с непробиваема броня, ловуването му става отвътре.

За лов на курдли са необходими:

А) в началната фаза — паста за предястие, сос от гъби, зелен лук, сол и пипер;

Б) в същинската фаза — оризова метличка и бомба с часовников механизъм.

I. Заемане на позиция.

Курдлите се ловят с примамка. Ловецът се намазва предварително с паста за предястие и кляка в браздата на оргама, след което спътниците му го посипват отгоре със ситно нарязан зелен лук и го подправят на вкус.

II. Курделът се чака в това положение. Когато животното се приближи, е необходимо да се запази спокойствие и да се хване с две ръце бомбата с часовников механизъм, която се държи между коленете. По правило гладният курдел лапа веднага. Ако курделът не иска да направи това, може за поощрение да се потупа нежно по езика. При вероятност да не се получи нищо някои препоръчват допълнително посоляване, но това е доста рискована постъпка, защото курделът може да кихне. Малко ловци са останали живи след такова кихане.

III. Лапналият примамката курдел се облизва и продължава нататък. След поглъщането ловецът незабавно пристъпва към активната фаза: изчиства от себе си с помощта на метличката зеления лук и подправките, за да може пастата да развие свободно очистителното си действие, после наглася бомбата с часовниковия механизъм и се отдалечава по възможно най-бърз начин обратно на посоката, от която е дошъл.

IV. При напускане на курдела ловецът трябва да внимава, за да да падне на ръцете и краката си и да не се удари.

Забележки. Забранено е използването на люти подправки. Забранено е също така да се залагат на курдлите бомби с часовников механизъм, нагласени да избухнат и посипани с лук. Подобни действия се преследват от закона и се наказват като бракониерство.

На границата на ловния резерват вече ни чакаше управителят му Ваувр, заобиколен от семейството си, което блестеше като кристал на слънце. Той се оказа необикновено сърдечен и гостоприемен, покани ни да се почерпим и ние прекарахме в неговата приятна къщичка няколко часа, като слушахме истории от живота на курдлите и ловни спомени, разказани от него и синовете му. Изведнъж нахълта задъхан вестоносец и съобщи, че хайката е вкарала проследените курдли в дебрите.

— Курдлите — обясни ми управителят, — трябва най-напред да се гонят дълго, за да огладнеят!

Намазан с паста, навлязох с бомбата и подправките във вътрешността на оргама, съпроводен от Ваувр и водача. Пътят бързо се изгуби в непрогледния гъсталак. Предвижвахме се с мъка и от време на време заобикаляхме следи, оставени от курдли, които приличаха на широки пет метра ями. Вървяхме доста дълго. Изведнъж земята потръпна, водачът спря и ни даде със смукалото си знак да мълчим. Долови се тътен като от бушуваща зад хоризонта буря.

— Чувате ли? — попита водачът.

— Чувам. Това курдел ли е?

— Да. Бобчи.

Сега се движехме по-бавно и по-внимателно. Грохотът престана и оргамът потъна в тишина. Най-сетне през гъсталака се мярна широка поляна. На края на поляната моите спътници избраха удобно място, подправиха ме и като провериха дали са ми готови метличката и бомбата, се отдалечиха на пръсти с препоръката да бъда търпелив. Известно време цареше тишина, нарушавана само от мляскането на осмьолите. Краката ми вече бяха съвсем изтръпнали, когато земята се разтресе. Видях в далечината някакво движение — върховете на дърветата в края на поляната се навеждаха и рухваха, като отбелязваха пътя на звяра. Трябва да беше огромно нещо. И наистина, курделът се появи внезапно на поляната, прескочи повалените дървета и тръгна напред. Идваше към мене с величествено клатушкане и душеше шумно. Хванах с две ръце ушатата бомба и зачаках хладнокръвно. Курделът застана на около петдесет метра от мене и се облиза. Ясно виждах в прозрачния му корем останките на много ловци, на които не им беше провървяло.

Известно време курделът обмисляше положението. Вече се опасявах, че ще си отиде, когато той се приближи и ме лапна. Чух глухо мляскане и изгубих почва под краката си.

Готово! Успях! — мина ми през ума. Вътре в курдела не беше чак толкова тъмно, както ми се стори първоначално. Почистих се, взех тежката бомба с часовниковия механизъм и се заех да я нагласям, когато чух, че някой кашля. Вдигнах глава и учуден видях пред себе си непознат ардрит, наведен като мене над една бомба. Гледахме се известно време един друг.