Виктория Холт - Владетелката на замъка

— Така е. Самата аз израснах в подобен старинен замък, ала за зла беда семейството ми обедня и бях принудена да стана гувернантка. Много ми беше мъчно, когато напуснах Маунт Мелин. Всъщност вие сигурно сте чувала, че ме изгониха?

— Да… — колебливо отвърнах аз.

— Беше ужасно. Беснеех от яд, защото обвинението бе напълно неоснователно.

Тя беше толкова искрена и чистосърдечна, че веднага й повярвах. Г-ца Джансън остана много доволна, когато й казах, че съм на нейна страна и ще бъда щастлива да чуя истината от нейната уста. Точно в този момент ни сервираха обеда. Докато се хранехме, тя ми разказа какво се е случило.

— Семействата Треслин и Нанзълок бяха поканени на чай. Предполагам, че ги познавате?

— Да, разбира се.

— Знаете, че са близки приятели на Тремелин, нали?

— Да.

— Аз се ползвах с някои привилегии, въпреки че бях само гувернантка — рече тя и се изчерви.

Да, вие сте толкова красива, рекох си аз. Конън сигурно много ви е харесвал. Усетих как ме жилва остра ревност и се почудих колко ли ще страдам през идните години заради слабостта на бъдещия си съпруг към нежния пол.

— Тъй че ме поканиха на чай, защото г-ца Нанзълок искала да ми зададе няколко въпроса относно Алвиън. По него време тя живо се интересуваше от развитието на детето. Все още ли е така?

— Да…

— Тя е толкова мила. Не знам какво щях да правя, ако не беше тя.

— Радвам се, че ви е помогнала.

— Тя се отнасяше към Алвиън като към родна дъщеря. Дочух, че, брат й Джефри бил баща на детето. Може би поради това…

— Г-ца Нанзълок наистина е много привързана към Алвиън…

— Така че ме повикаха в салона за пунш, сервираха ми чай и аз взех участие в разговора, като че ли бях гостенка като тях. Мисля, че това не се хареса особено много на лейди Треслин. Освен това г-н Нанзълок и г-н Тремелин бяха много любезни и мили с мен, а лейди Треслин има буен нрав. Вероятно се е разлютила и е нагласила цялата работа.

— Не мисля, че тя е толкова злобна!

— О, и още как! Диамантената й гривна се закачи и се скъса. Тя я свали, каза, че ще я занесе на Пастърн да я поправи, и я сложи на масата. Аз се извиних и се върнах в класната стая при Алвиън. След малко вратата се отвори, всички нахлуха вътре и впиха в мен съкрушителни погледи. Лейди Треслин заяви, че гривната изчезнала и трябвало да претърсят стаята ми. Държеше се като че ли вече е господарката на Маунт Мелин. Аз казах, че спокойно могат да ровят, където си искат, но няма да намерят нищо, и ги поведох към стаята си. Всички се хвърлиха да ровят в чекмеджетата и в едно от тях намериха гривната. Лейди Треслин извика, че съм хваната на местопрестъплението и че ще ме вкара в затвора. Другите я помолиха да не прави скандал. Най-сетне се споразумяхме, че ако напусна веднага Маунт Мелин, случаят ще бъде потулен. Побеснях, поисках разследване, но никой не ме изслуша. Гривната беше намерена в стаята ми и каквото и да кажех, никой нямаше да ми повярва.

— Това е ужасно! — прошепнах аз и потръпнах.

Тя се наведе към мен и мило ми се усмихна.

— Вие сигурно се боите, че и срещу вас ще скалъпят някое обвинение. Лейди Треслин е твърдо решена да се ожени за Конън Тремелин.

— Така ли мислите?

— Убедена съм. Те са любовници. Той е вдовец и ми се струва, че не може за живее без жени. Познавам доста такива мъже.

— Предполагам, че ви е ухажвал.

Тя сви рамене.

— Лейди Треслин е решила, че представлявам заплаха за нея и е измислила този долен начин да ме премахне от пътя си!

— Каква подла постъпка! За сметка на това г-ца Нанзълок ви е помогнала.

— Наистина, беше толкова мило от нейна страна! Тя влезе в стаята ми, когато започнах да си стягам багажа, и каза: „Много съжалявам за случилото се, г-це Джансън. Видях, че гривната бе намерена в едно от вашите чекмеджета, но не се знае кой я е сложил там, нали?“ Аз й рекох: „Г-це Нанзълок, кълна ви се, че съм невинна!“ Бях на ръба на истерията. Всичко стана толкова бързо. Не знаех какво ще стане с мен. Имах съвсем малко пари и не ми оставаше нищо друго, освен да отида в някой хан да питам за работа. Никога няма да забравя добрината на Селестин. Тя ме попита къде отивам и аз й дадох този адрес в Плимът. Сетне ми каза: „Мисля, че едни мои приятели, семейство Меривейлз, търсят гувернантка. Ще се опитам да ви уредя това място“. След което ми даде пари назаем, които след това аз й върнах, разбира се, макар че тя не ги искаше. Живях тук около месец, сетне заминах като гувернантка при Меривейлз. Писах на г-ца Нанзълок, за да й благодаря, но знам, че с нищо не мога да й се отплатя за безкрайната й доброта.