О. Хенри: Рози, хитрост и романтика

В този момент Рейвънъл забеляза отстрани на вазите и една малка саксия с някакво растение. Без ни най-малко неудобство той намери оперния си бинокъл и го използва под прикритието на завесата. Индийско орехче!

С истински поетичен инстинкт той посегна към една книга с безполезна информация и отвори нетърпеливо на статията „Езикът на цветята“.

— Индийско орехче — Очаквам среща. — Така! Романтиката никога не оставя нещата наполовина. Завърне ли се обратно при теб, тя не идва с празни ръце, а отвориш ли й вратата, сяда край камината и изсипва даровете в краката ти.

Свирукане и тропот по вратата известиха пристигането на Сами Браун.

Рейвънъл се усмихна отново. Дори Сами бе докоснат от ярките лъчи на Възродената романтика. Сами, със своите контешки дрехи, с иглата си във форма на подкова, с розовобузото си лице, с баналния си език и необяснимото си възхищение от Рейвънъл служеше като превъзходен контраст за новия, невидим посетител в мрачната обител на поета.

Гостът отиде до своето любимо място край прозореца и погледна навън през прашния листак на градината. После погледна часовника си и бързо се изправи.

— О, Боже! — възкликна той. — Четири и двайсет! Не мога да остана, старче. Имам среща в 4.30.

— Тогава защо дойде — попита Рейвънъл саркастично, — когато имаш ангажимент по това време? Мислех, че вие, бизнесмените, по-добре се оправяте с минутите и секундите.

Сами спря на вратата и се изчерви.

— Истината, Рейви — обясни той като на клиент, чиято сметка е излязла на червено, — е, че не знаех това преди да дойда. Ще ти кажа, старче. В оная стара къща отсреща има едно страхотно момиче, по което съм хлътнал, Всъщност, ще бъда откровен до край — ние сме сгодени. Нейният старец каза „не“, но това не може да ни спре. Той я държи затворена. Оттук аз виждам прозореца на Едит. Тя ми дава знак, когато отива да пазарува, и така се срещаме. Днес срещата ни е в четири и половина. Може би трябваше да ти кажа по-рано, но се надявам да не ми се сърдиш. До скоро.

— А какъв е тоя „знак“, както ти го нарече? — попита Рейвънъл, чиято усмивка малко бе помръкнала.

— Рози — отвърна Сами кратко. — Днес има четири. Означава, че ще се срещнем в четири часа на ъгъла на Бродуей и Двадесет и трета.

— А индийското орехче? — настоя Рейвънъл, опитвайки се да хване крайчеца на развяващата се дреха на изчезващата Романтика.

— Означава „и половина“ — викна Сами вече в коридора. — Ще се видим утре.

© 1997 Красимира Маврова, превод от английски

O. Henry

Roses, Ruses and Romance, 1908

Източник: http://bezmonitor.com

Разпознаване: ScanHeads

Редакция: Борис Борисов, 2009

Издание:

О. Хенри. Гласът на града. Сборник разкази

Издателска къща „Кронос“, София, 1997

Художник: Борис Драголов

Редактор: Пламен Мавров

ISBN 954-8516-29-2

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13751]

Последна редакция: 2009-10-09 16:50:00

Джеймс Ръсел Лоуел, (1819–1891), американски поет и есеист, бел.пр.

Брет Харт, (1836–1902), американски писател предимно на разкази, бел.пр.

Сидни Лъниър, (1842–1881), американски поет, бел.пр.