Леонард Ташнет: Практично изобретение

— Ние намерихме решение на един проблем и веднага се натъкнахме на друг — казаха момчетата в хор. — Сега лепилото трябва да се втвърди, преди да изчезне холограмата. Ако успеем, ще получим точно копие на оригинала.

Аз вече казах, че съм практичен човек. И ги посъветвах:

— Направете така: когато мъглата се разпръсне и изображението започне да пада, нека падне в течна пластмаса, която се втвърдява за по-малко от секунда. Голям фокус ще бъде — да вземеш в ръка копие от оптическа илюзия.

Мина около половин година. Аз съвсем бях забравил за тези холограми, но те пак ме повикаха да гледам новия им апарат.

В ъгъла на мазето имаше две бъчви. Момчетата ми дадоха очила за мотоциклетист и ме накараха да си ги сложа. А аз през това време надникнах в бъчвите и виждам, че те са пълни едва ли не догоре с монети от по десет цента.

Новият апарат съвсем не приличаше на предишния. Това беше тръба от дебело прозрачно стъкло във формата на буква x. Тръбата беше запоена от всички страни и само там, където пръчките на x се кръстосваха, отдолу имаше отвор. А на пода под тръбата беше проснат стар дюшек, целият на черни дупки, като че ли бяха гасили фасове на него. Лео вкара холограмата на десетте цента в тръбата и я движи, докато не попадна в самата среда на x. А Лари в другия ъгъл включи още някакъв апарат и в другия край на тръбата се появи изображението на мъглата — една такава дълга тясна ивичка. Лари завъртя нещо и изображението на мъглата започна бавно да се движи, докато не се покри с холограмата на десетте цента.

— Давай! — изкомандува Лео.

Тука и двамата нещо завъртяха и в центъра на x като че ли мигна лампа-мълния. Просто не вярвах на очите си: от отвора на тръбата върху дюшека се посипаха монети от по 10 цента, нареждайки се в прави редици.

Успях само да зяпна. А момчетата се разсмяха и Лео казва:

— Я опитай да ги вземеш, тате!

Започнах да събирам монетите. Няма лъжа, истински монети от по 10 цента, само че покрити с много тънка, прозрачна твърда обвивка и съвсем лекички — просто никак не тежат.

— Ти ни подхвърли хубава мисъл, тате — каза Лари, — но ние прибавихме едно-друго. Сгъстените светлинни вълни не могат да се намажат с нищо материално, но ние съобразихме, че върху холограмата на 10-центовата монета може да се наложи аерозолът на бързовтвърдяваща се пластмаса.

Тук той обясни, че светлината — това не е просто вълна, но е още и частица, а поради това теоретически трябва да се образува ципа. И се понесе, и се понесе...

Аз разглеждах монетите. Ако не бяха ципите, по нищо нямаше да се различават от истинските.

— И какво ще правите с тях? — попитах аз.

Момчетата се спогледаха.

— А, ние нямахме намерение да правим с тях нищо — отговарят те. — Просто беше интересно да се позанимаем с този проблем.

Навярно бяха забелязали как ги погледнах, защото изведнъж казаха в хор:

— Можем да ги раздаваме на зрителите след представлението за спомен, тате. — И ме гледат усмихнато.

Вие сами виждате какви практични синове съм възпитал. Изобретиха копиращ апарат и искат да го използуват за любителски фокуси! Поклатих глава.

— Не, аз измислих нещо по-добро. Тези работи нали нищо не струват, ако не се смятат разходите за пластмасата и за електричеството и затова от тях може да се направи много нещо. (Те веднага разбраха накъде бия: аз нали се занимавам с бижутерия). Е, да кажем, индийски гривни или цигански обеци.

— Нищо няма да излезе, тате — казват те. А Лари добавя: — Ето виж.

Той взе една монета и я хвърли на пода. Блесна ярък пламък, и край. От монетата не остана и следа.

Виждаш ли? — казва Лео. — Достатъчно е да се наруши структурата и пак получаваш светлинни вълни.

Истината каза. Взех една бургия и се опитах да пробия дупчица в монетата. Хоп! Нито монетата, нито пластмасовата обвивка. Лари казва:

— Ето виждаш ли, татко, те са само за безплатни сувенири. Забавна новост и нищо повече.

— Е направете ги по-тежки, щом вече сте се научили да ги правите.

Изберете по-твърдичка обвивка. Такива боклучета винаги се търсят — чуждестранни монети, цветенца там или даже някаква красива мушица.

Ех, да бях получил аз тяхното образование, отдавна щях да съм милионер! Най-прости неща не могат да съобразят.

— Ето какво, момчета. Аз ще изнамеря отнякъде златна монета от 20 долара, ще помоля златаря да й прилепи ушле. Вие ще направите повече копия и аз ще ги покажа на Тони (това е моят художник), а той ще измисли нещо. Печалбата ще делим наполовина.