Пол Февал - Гърбавия

— Семейният съвет се събира утре — напомни Пейрол на господаря си.

Гонзаг извърна глава и промълви:

— Направи както намериш за добре.

Пейрол тутакси грабна букета, чието предназначение им бе разкрил сам Гонзаг. Обзета от смътен страх, доня Крус прошепна на ухото на Орор:

— Какво искаше да ми кажеш за цветята?

— Госпожице — рече в същия момент Пейрол, — вие сте свободна. Тук всички дами имат букети, тъй че позволете ми да поднеса един и на вас.

Той го направи много непохватно. В този миг лицето му просто излъчваше коварство, но въпреки това Орор протегна ръка към цветята.

— Гръм да ме порази дано! — избъбра Кокардас, изтривайки челото си. — Тук има нещо нечисто!

Доня Крус, която зорко следеше движенията на Пейрол, инстинктивно пристъпи напред, но нечия друга ръка вече я бе изпреварила. Грубо отблъснат, Пейрол се озова чак до стената. Букетът се изплъзна от ръцете му и Гърбавия най-невъзмутимо го стъпка с крака. Всички облекчено въздъхнаха.

— Какво означава това? — извика Пейрол, който веднага измъкна шпагата си.

Гонзаг погледна Гърбавия подозрително.

— Никакви цветя! — заяви Езоп II. — Отсега нататък само аз имам право да правя подаръци на годеницата си. По дяволите, изглеждате така, сякаш под носа ви гръм е паднал! Успокойте се, падна само букет увехнали цветя. Оставих нещата да стигнат дотук, за да може заслугата за победата да бъде само моя! Приберете шпагата си, приятелю, и то колкото се може по-бързо! — подкани той Пейрол, после се обърна към принца: — Ваше височество, заповядайте на този рицар на печалния образ да не ни разваля удоволствието! Боже милостиви! Възхищавам ви се наистина! Така значи, захвърляте всичко с лека ръка и проваляте преговорите? Позволете ми да не се отказвам толкова лесно!

— Има право! Той има право! — развикаха се наоколо.

Всеки търсеше начин да се измъкне от безизходицата. Тази нощ веселието така и не бе успяло да пусне корени в салона на Гонзаг. Разбира се от само себе си, че Гонзаг не очакваше нищо особено от предприемчивостта на Гърбавия. Така той просто печелеше малко време, за да размисли, и това време бе наистина драгоценно.

— Много добре знам, че имам право, дявол го взел! — продължи Езоп II. — Какво ви бях обещал? Урок по любовна фехтовка! А ето че вие действувате, без да ме питате и не ме оставяте дори да гъкна! Това момиче ми харесва, искам го и ще го имам!

— Така те искам! — извика Навай. — Това се казва мъж на място!

— Хайде да видим — рече нисичкият и дебел борсов посредник, като грижливо подбираше думите си, — дали си също толкова силен в любовните турнири, както и в бакхусовите борби.

— Ще ти бъдем съдии — добави Hoce. — Започвай битката!

Гърбавия погледна първо Орор, сетне гуляйджиите, които ги заобикаляха. Изтощена от върховното усилие, което току-що бе направила, Орор се бе отпуснала в прегръдките на доня Крус. Кокардас избута към нея едно кресло и тя почти се свлече в него.

— Изгледите не са в полза на този нещастник Езоп II — промърмори Hoce.

Но тъй като Гонзаг не се засмя, всички останаха сериозни. Жените се суетяха около Орор, с изключение на Нивел, която си мислеше:

— Туй човече ще да е същински Крез 151 151 Баснословно богат лидийски цар (561–546). — Б. пр. .

— Ваше височество — каза Гърбавия, — позволете ми да ви отправя една молба. Вие, без съмнение, стоите твърде високо, за да може и през ум да ми мине, че сте имали намерение да ме изиграете, но кажете ли някому: „Тичай!“, не му връзвайте преди това краката. Първото условие за успеха е уединението. Къде сте виждали жена да се разнежва, когато се озове под прицела на толкова любопитни погледи? Невъзможно е, съгласете се!

— Прав е! — подкрепиха го отново гуляйджиите.

— Целият този народ тук я плаши — продължи Езоп II, — а и самият аз губя част от способностите си, тъй като в любовта нежното, страстното и увличащото се намира винаги в опасна близост до комичното. И наистина, как да намериш онези възвишени слова, които омайват слабите жени, в присъствието на компания от присмехулници?

Той бе действително много забавен, този дребен човечец, който произнасяше своята реч с надут и самонадеян вид, сложил юмрук на кръста и пъхнал другата си ръка в гънките на жабото. Без зловещия повей, който тази нощ витаеше в павилиона на Гонзаг, щяха да се позабавляват чудесно. Тук-там все пак се позасмяха.

— Удовлетворете молбата му, ваше височество — обърна се Навай към Гонзаг.

— Какво иска той? — сепна се принцът, все тъй угрижен и разсеян.