Антон Чехов - Стриди

Аз се мръщя, но… но защо зъбите ми почват да дъвчат? Животното е гадно, отвратително, страшно, но аз го ям, ям го лакомо, страхувайки се да не разбера вкуса и миризмата му. Едно животно е изядено, аз вече виждам блестящите очи на второ, трето… Изяждам и тях… Най-сетне изяждам салфетката, чинията, татковите галоши, белия надпис… Ям всичко, което ми попадне пред очите, защото усещам, че само от яденето ще мине болестта ми. Стридите гледат страшно с очи, те са отвратителни, аз треперя, като мисля за тях, но аз искам да ям! Да ям!

— Дайте стриди! Дайте ми стриди! — изтръгва се вик от гърдите ми и аз протягам напред ръце.

— Помогнете, господа! — чувам в същото време тихия, задавен глас на баща ми. — Срамно е да прося, но боже мой! — нямам сили!

— Дайте стриди! — викам аз и дърпам баща си за палтото.

— Та ти ядеш стриди? Такъв мъничък? — чувам до себе си смях.

Пред нас стоят двама господа с цилиндри и със смях ме гледат в очите.

— Ти, хлапенце, ядеш стриди? Наистина ли? Това е интересно! Как ги ядеш?

Помня как нечия силна ръка ме повлече към осветената кръчма. След една минута около мене се събира тълпа хора и ме гледа с любопитство и смях. Аз седя до масата и ям нещо плъзгаво, солено, с дъх на влага и плесен. Ям лакомо, без да дъвча, без да гледам и да мисля какво ям. Струва ми се, че ако погледна, непременно ще видя блестящите очи, щипки и остри зъби…

Изведнъж почвам да дъвча нещо твърдо. Чува се хрущене.

— Ха-ха! Той яде черупките! — смее се тълпата.- Глупаче, това не е за ядене!

След това си спомням страшна жажда. Лежа в постелята си и не мога да заспя от киселини в стомаха и от странен вкус, който усещам в горещото си гърло. Баща ми крачи от единия ъгъл до другия и размахва ръце.

— Аз, изглежда, съм се простудил — мърмори той. — Нещо такова чувствувам в главата… Сякаш някой има вътре… А може би това е, защото не съм… такова … не съм ял днес… Ама и аз наистина съм такъв един особен, глупав… Виждам, че ония господа плащат за стриди десет рубли, защо да не отида и да ги помоля Да ми дадат няколко… назаем? Сигурно щяха да ми Дадат…

На разсъмване аз заспивам и сънувам жаба с щипки, стои в черупка и си върти очите. Към пладне се събуждам от жажда и търся с очи баща си: той все още крачи и размахва ръце…

1884

© Ангел Каралийчев, превод от руски

Антон Павлович Чехов

Устрицы, 1884

Източник: http://bezmonitor.com

Сканиране: Тони

Антон П. Чехов, Разкази 1880–1886, Народна култура 1969

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1989]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:30

глад