Антон Чехов: Хирургия

— Тая работа… хирургията… Изведнъж не може… Ето, ето…

Вонмигласов вдига колене до лакти, мърда с пръсти, изпулва очи, диша на пресекулки. На зачервеното му лице избива пот, а в очите сълзи. Курятин сумти, тъпче на едно място пред псалта и тегли… Минава мъчителна половин минута — и клещите се изплъзват от зъба. Псалтът скача и бърка с пръсти в устата. В устата напипва зъба на старото му място.

— Измъкна го! — казва той с плачевен и в същото време подигравателен глас. — На оня свят да те помъкнат така дано! Благодарим покорно! Като не умееш да вадиш, не се хващай! Чернее ми пред очите…

— А ти защо хващаш с ръце? — сърди се фелдшерът. — Аз тегля, а ти ми буташ ръката и дрънкаш разни глупости… Глупак!

— Ти си глупак!

— Ти мислиш, селяндурино, че е лесно да се вади зъб? Я се опитай ти де! Това не ти е да се качиш на камбанарията и да удариш камбаната! (Имитира го.) „Не умееш, не умееш!“ Бре, че многознайник се извъди! Я го виж ти… На господин Египетски, Александър Иванич, вадих, а той нищо, нито дума… Къде по-изтънчен от теб, а не хващаше с ръце… Седни! Седни, на тебе казвам!

— Чернее ми пред очите… Остави ме да си поема дъх… Ох! (Сяда.) Само не тегли толкова дълго, а вади! Не тегли, а вади… Изведнъж!

— Учи учения! Ама че необразован народ, господи! Можеш да пощурееш от ей такива! Отвори уста!… (Намества клещите.) Хирургията, брат, не е шега… Това не ти е да четеш на клироса… (Прави тракция.) Не се дърпай… Зъбът, както личи, е стар, дълбоко е пуснал корени… (Тегли.) Не мърдай… Така… така. .. Не мърдай… Хайде, хайде… (Чува се хрущящ звук.) Така си и знаех!

Вонмигласов седи минута неподвижно, като безчувствен. Той е замаян… Очите му гледат тъпо в пространството, а на бледото му лице е избила пот.

— Трябваше, може би с козето краче!… — мърмори фелдшерът. — Ама че работа!

Като идва на себе си, псалтът пъхва пръсти в уста и на мястото на болния зъб намира два стърчащи края.

— Келяв дявол… — проговаря той. — Поставили ви тук, душевадци, за да ни морите!

— Скарай ми се отгоре на всичко… — мърмори фелдшерът, слагайки клещите в шкафа. — Невежа… Малко са те гощавали в семинарията с брезови пръчки… Господин Египетски, Александър Иванич, седем години в Петербург е живял… образованост… само костюмът му над сто рубли струва… и пак не се караше. А ти пък много си важен. Нищо не ти е, няма да пукнеш!

Псалтът си прибира от масата просфората и като придържа бузата си с ръка, тръгва към дома си…

1884

© Желязка Купенова, превод от руски

Антон Павлович Чехов

Хирургия, 1884

Източник: http://bezmonitor.com

Сканиране: Тони

Антон П. Чехов, Разкази 1880–1886, Народна култура 1969

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1985]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:30

Питието си със сълзи примесвах — (църк.-слав.)

Грешен бях и отстъпвах от законите на църквата… Със срамни грехове помрачих душата си и в леност живях. (църк-слав.)

медицински инструменти за вадене на зъби