Антон Чехов - У предводителшата

Марфуткин, преди да почне да яде, дълго рови в джобовете си и търси носната си кърпичка.

— Кърпичката ми е в шубата! А пък аз я търся тука — спомня си той гласно и тръгва към антрето, където са окачени шубите.

От антрето той се връща с блестящи очички и веднага с апетит се нахвърля на точеното.

— Комай не върви да нагъваш сухоежбина, а? — шепне той на отец Евмений. — Иди, отче, в антрето, там в моята шуба има една бутилка… Само гледай по-внимателно да не звъннеш бутилката!

Отец Евмений си спомня, че трябва да заръча нещо на Лука и ситни към антрето.

— Отче! Две думи… тайно! — догонва го Дворнягин..

— Каква шуба си купих, господа, случайно! — хвали се Хрумов. — Струва хиляда, а пък аз дадох… няма да повярвате… двеста и петдесет! Само толкова!

При всеки друг случай гостите биха посрещнали това съобщение равнодушно, но сега те изказват учудване и не вярват. Най-сетне всички се натрупват в антрето да видят шубата и я гледат дотогава, докато докторовият Микешка не изнася тайно от антрето пет празни бутилки … Когато поднасят разварената есетра, Марфуткин си спомня, че е забравил табакерата си в шейната, и отива към конюшнята. За да не му е скучно сам, взема със себе си дякона, който тъкмо сега е решил да понагледа коня…

Вечерта същия ден Любов Петровна седи в своята стая и пише писмо на старата си петербургска приятелка:

„Днес, както и миналите години — пише тя между другото, — служихме панихида за покойния. На панихидата бяха всички мои съседи. Хора груби, прости, но какви сърца! Нагостих ги превъзходно, но, разбира се, както и в предишните години, спиртни питиета — нито капка. Откакто той умря от препиване, аз се заклех да установя трезвеност в нашата околия и с това да изкупя неговите грехове. Проповядването на трезвеността започнах от моя дом. Отец Евмений е във възторг от моето начинание и ми помага с думи и дела. Ах, ma chere 2 2 моя мила , да знаеш само как ме обичат моите мечоци! Председателят на земската управа Марфуткин след закуската се наведе над ръката ми, дълго я държа до устните си и като заклати смешно глава, заплака: чувства много, но думи няма! Отец Евмений, този чуден старчок, седна до мене и като ме гледаше сълзливо, дълго мотолеви нещо, като дете. Аз не му разбрах думите, но разбирам от искрено чувство. Изправникът, оня, красивият мъж, за когото ти писах, коленичи пред мене, искаше да ми прочете стихове, съчинени от него (той ни е поетът), но… нямаше сили… олюля се и падна… Този великан беше обхванат от истерика… Можеш да си представиш моя възторг! Не мина впрочем и без неприятности. Горкият председател на мировия съд Алаликин, един пълен и предразположен към апоплексия, се почувствува зле и лежа на дивана в безсъзнание два часа. Трябваше да го заливаме с вода… Благодарение на доктор Дворнягин, който донесе от своята аптека шише коняк и му намокри слепите очи, бързо доде на себе си и го отведоха…“

1885

© Ангел Каралийчев, превод от руски

Антон Павлович Чехов

У предводительши, 1885

Източник: http://bezmonitor.com

Сканиране: Тони

Антон П. Чехов, Разкази 1880–1886, Народна култура 1969

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1990]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:30

полицейски началник.

моя мила