Карел Чапек - Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

Алквист. Роботите не са живот. Роботите са машини.

Втори робот. Бяхме машини, господине, но от болки и ужас станахме…

Алквист. Какво?

Втори робот. Станахме души.

Четвърти робот. Нещо се бори с нас. Има мигове, когато в нас влиза нещо. Идват ни мисли, които не са наши.

Трети робот. Слушайте, о, слушайте, хората са наши бащи! Този глас, който вика, че искате да живеете; този глас, който плаче във вас; този глас, който мисли; този глас, който говори за вечност, това е техният глас! Ние сме техни синове!

Четвърти робот. Дай ни наследството на хората!

Алквист. Няма никакво наследство.

Дамон. Кажи ни тайната на живота!

Алквист. Загубена е.

Радиус. Ти си я знаел.

Алквист. Не я знаех.

Радиус. Тя е била написана.

Алквист. Загубена е. Изгорена е. Аз съм последният човек, роботи, и не знам това, което знаеха другите. Вие ги убихте!

Радиус. Ние те оставихме да живееш.

Алквист. Да, да живея! Жестоки роботи, мен оставихте да живея! Аз обичах хората, а вас, роботите, никога не съм обичал. Виждате ли тези очи? Плачат непрекъснато: едното оплаква хората, а другото — вас, роботите.

Радиус. Прави опити! Търси рецептата на живота!

Алквист. Нямам какво да търся. Роботи, от епруветките рецептата на живота няма да излезе.

Дамон. Прави опити върху живи роботи! Открий как се правят!

Алквист. Живи тела? Какво, да ги убивам ли? Аз, който никога не съм… Мълчи, роботе! Нали ти казвам, че съм много стар! Виждаш ли, виждаш ли как ми треперят пръстите? Не ще мога да държа скалпела с тях. Виждаш ли как ми сълзят очите? Собствените си ръце не виждам. Не, не, аз не мога!

Четвърти робот. Животът ще загине.

Алквист. Престани, за бога, с тази лудост! По-скоро хората ще ни подадат живот от оня свят; те сигурно протягат към нас ръце, пълни с живот. Ах, в тях имаше толкова воля за живот! Е, може би ще се върнат; те са толкова близко до нас, обсаждат ни, или кой знае какво; искат да си прокопаят път към нас като в шахта. Ах, нима не чувам постоянно гласовете, които обичах?

Дамон. Вземи живи тела!

Алквист. Смили се над мен, роботе, и не настоявай! Нали виждаш, че вече не зная какво правя!

Дамон. Живи тела!

Алквист. Нима ти искаш това? Тогава хайде в анатомическата зала! Тука, тука, бързо! Как, ти се отдръпваш? Все пак се страхуваш от смъртта?

Дамон. Аз… защо тъкмо аз!

Алквист. Значи не искаш?

Дамон. Добре, ще дойда. (Тръгва надясно.)

Алквист (към останалите) . Съблечете го! Сложете го на масата! Бързо! И дръжте здраво! (всички надясно.)

Алквист (мие си ръцете и плаче) . Боже, дай ми сили! Дай ми сили! Боже, нека не бъде напразно! (Облича бяла престилка.)

Глас вдясно. Готово!

Алквист. Веднага, веднага, за бога! (Взема от масата няколко шишенца с реактиви.) Кое да взема? (Чука шишенцата едно о друго.) Кое от вас да изпробвам?

Гласът на Дамон. Почни!

Глас вдясно. Да започнем?

Алквист. Да, да, да започнем или да свършим. Боже, дай ми сили. (Излиза надясно, оставяйки вратата леко отворена. Пауза.)

Гласът на Алквист. Дръжте го — здраво!

Гласът на Дамон. Режи! (Пауза.)

Гласът на Алквист. Виждаш ли този нож? И още искаш да те режа? Не искаш, нали?

Гласът на Дамон. Почни! (Пауза.) Ааааа!

Гласът на Алквист. Дръжте! Дръжте!

Гласът на Дамон. Аааа!

Гласът на Алквист. Не мога!

Гласът на Дамон. Режи! Режи бързо! (Роботите Примус и Хелена влизат тичешком.)

Хелена. Примус, Примус, какво става? Кой пищи?

Примус (поглежда в анатомическата зала) . Господинът реже Дамон. Ела да видиш, Хелена!

Хелена. Не, не, не! (Закрива си очите.) Това е ужасно!

Писъкътна Дамон. Режи!

Хелена. Примус, Примус, да се махнем оттук! Не мога да слушам! Ох, Примус, прилоша ми!

Примус(тича към нея,). Ти си бяла като платно!

Хелена. Ще падна! Защо е така тихо там?

Писъкътна Дамон. Аао!

Алквист (излиза стремително отдясно, захвърля окървавената престилка) . Не мога! Не мога! Боже, какъв ужас!

Радиус(от вратата на анатомическата зала ). Режи, господине, още е жив!