Карел Чапек - Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

Хелена. Какво мирише тук?

Нана. Цветята. Господарят ги донесе.

Хелена. Ах, те са чудесни! Нана, виж! Чудесни са! Какво е днес?

Нана. Не зная. Но требваше да е вече краят на света. (Чука се.)

Хелена. Хари? (Влиза Домин.)

Хелена. Хари, какво е днес?

Домин. Познай, мила!

Хелена. Имен ден ли ми е? Не! Рожден ден?

Домин. Нещо по-хубаво.

Хелена. Аз не зная… Кажи бързо!

Домин. Днес се навършват десет години от деня, в който ти пристигна тук.

Хелена. Вече десет години? Точно днес… Нана, моля те…

Нана. Добре де! Излизам! (Излиза надясно.)

Хелена (целува Домин) . Как си си спомнил!

Домин. Срамувам се, Хелена. Не си спомних.

Хелена. Но нали…

Домин. Те си спомниха.

Хелена. Кои?

Домин. Бусман, Халемайер, всички. Бръкни ей в тоя джоб, искаш ли?

Хелена (бърка в джоба му) . Какво е това? (Изважда кутийка и я отваря.) Перли! Цяла огърлица! Хари, за мен ли е?

Домин. От Бусман, моето момиче.

Хелена. Но… ние не можем да приемем такова нещо, нали?

Домин. Можем. Бръкни в другия джоб!

Хелена. Дай. (Изважда от джоба му револвер.) Какво е това?

Домин. Пардон! (Взема револвера от ръцете й и го скрива.) Не е това. Бръкни.

Хелена. О, Хари, защо носиш револвер?

Домин. Просто така, попадна ми.

Хелена. Ти никога не си носил револвер!

Домин. Имаш право, никога. Ето в тоя джоб.

Хелена(бърка). Кутийка! (Отваря я.) Камея! Но това е… Хари, това е гръцка камея!

Домин. Очевидно, да. Поне така твърди Фабри.

Хелена. Фабри? Фабри ли ми я подарява?

Домин. Разбира се. (Отваря вратата вляво.) Я гледай ти! Хелена, ела да видиш!

Хелена (в рамката на вратата) . Боже, колко е хубаво! (Тича нататък.) Ще полудея от радост! Това от теб ли е?

Домин (стои на вратата) . Не, от Алквист. А там…

Хелена. От Гал! (Показва се на вратата.) О, Хари, срамувам се, че съм така щастлива.

Домин. Ела. Това ти донесе Халемайер.

Хелена. Тези разкошни цветя?

Домин. Тези. Това е нов вид — Cyclamen Helenae. Отгледал я в твоя чест… Хубава е като теб.

Хелена. Хари, защо… защо всички…

Домин. Толкова много те обичат. А аз съм ти, хм… Боя се, че моят подарък е малко… Погледни през прозореца!

Хелена. Къде?

Домин. На пристанището.

Хелена. Там има… някакъв… нов кораб!

Домин. Този кораб е твой.

Хелена. Мой? Хари, но това е оръдеен кораб!

Домин. Оръдеен? Какво ти е хрумнало! Това е само малко по-голям, солиден кораб, разбираш ли?

Хелена. Да, но с оръдия!

Домин. Наистина, с няколко оръдия… Ще пътуваш като кралица, Хелена.

Хелена. Какво значи това? Става ли нещо?

Домин. Боже опази! Моля те, виж как ще ти стоят тези перли! (Сяда.)

Хелена. Хари, да не са дошли някакви лоши вести?

Домин. Напротив, от седмица не е идвала никаква поща.

Хелена. Дори телеграми ли?

Домин. Дори телеграми. Хелена. Какво значи това?

Домин. Нищо. За нас това е ваканция. Великолепно време. Всеки от нас си седи в кабинета с крака върху бюрото и си подрямва… Никаква поща; никакви телеграми… (Протяга се.) Сссславен ден!

Хелена (сяда при него) . Днес ще останеш при мен, нали? Кажи!

Домин. На всяка цена. Може би да. Всъщност ще видим. (Взема й ръката.) Значи до днес десет години, помниш ли? Госпожице Глори, каква чест е за нас, че дойдохте.

Хелена. О, господин главен директор, мен така ме интересува вашият завод!

Домин. Пардон, госпожице Глори, всъщност строго е забранено… производството на изкуствени хора е тайна…

Хелена. Но щом ви моли млада, хубавичка девойка…

Домин. Разбира се, госпожице Глори, пред вас ние нямаме тайни.

Хелена (изведнъж сериозно) . Наистина ли, Хари?

Домин. Наистина.

Хелена (с предишния тон) : Но аз ви предупреждавам, господине, тази млада девойка има страшни помисли.

Домин. За бога, госпожице Глори, как е възможно! Може би няма да искате да се омъжите повторно?