Джовани Бокачо - Декамерон

Като чул тия слова, Курадо се смаял, разбрал, че младежът има благородна душа, че любовта му е искрена, и е това той му станал още по-мил. Курадо се изправил, прегърнал го и го целунал и без да се колебае повече, наредил да доведат тайно и Спина. Тя била побледняла, отслабнала и измършавяла, просто не приличала на себе си; пък и самият Джаното сякаш бил друг човек, а не той; и двамата по взаимно съгласие сключили брак пред Курадо по нашия обичай.

След като в продължение на няколко дни — докато още никой не знаел за станалото — по негово нареждане им носели всичко, каквото пожелаят и каквото им било необходимо, Курадо решил, че е дошло време да зарадва двете майки; и като повикал жена си и Кавриола, той рекъл: „Какво бихте казали, мадона, ако ви възвърна вашия по-голям син, и то като съпруг на една от дъщерите ми?“ Кавриола отвърнала: „Не бих могла да ви кажа друго освен това, че ще се чувствувам още по-задължена към вас, отколкото сега, защото ще ми възвърнете нещо, което ми е по-скъпо и от моя живот, и ако ми го върнете по този начин, както казахте, то вие ще възвърнете отчасти и загубената ми надежда.“ После млъкнала и заплакала. Тогава Курадо се обърнал към жена си: „А ти, жена, какво би казала, ако ти доведа такъв зет?“ На което жена му рекла: „Бих приела не само някой благороден мъж, но дори и някой нехранимайко, стига вие да го харесвате.“ Тогава Курадо казал: „Надявам се след няколко дни да ви зарадвам и двете.“ Като видял, че младежите възстановили предишния си вид, той наредил да ги облекат както се полага и запитал Джуфреди: „Ще ти бъде ли приятно, ако освен тази радост, която изпитваш сега, видиш и майка си?“ А Джуфреди отвърнал: „Не ми се вярва мъката, причинена от злочестата й участ, да я държи все още между живите; но ако все пак е жива, това ще ми достави неизмерима радост, защото мисля, че с помощта на нейните съвети бих могъл да си възвърна голяма част от моето състояние в Сицилия.“

Тогава Курадо наредил да извикат и двете жени. И двете поздравили най-радушно младата невеста и се питали учудени кой ли добър дух е подтикнал Курадо да прояви такова великодушие, свързвайки я с Джаното; мадона Беритола под влияние на думите на Курадо започнала да се вглежда внимателно в младежа и тайнствена сила събудила у нея спомена за детските черти от лицето на нейния син; и без да чака други доказателства, тя разтворила обятия и се хвърлила на врата му. Избликът на любов и майчинска радост не й позволил да пророни ни дума, напротив — така пресякъл у нея всякаква жизнена сила, че тя се свлякла като труп в ръцете на сина си. А той, макар и да бил слисан до немай-къде, припомняйки си, че я бил виждал често в същия този замък, без да успее някога да я разпознае, усетил зова на кръвта и проклинайки предишната си немарливост, я прегърнал нежно и я целунал през сълзи. След като мадона Беритола се съвзела благодарение на помощта, оказана й най-състрадателно със студена вода и други грижи от съпругата на Курадо и от Спина, тя отново прегърнала сина си, разплакала се и занареждала мили слова, изпълнени с майчинска нежност, целунала го хиляда и повече пъти, а той, приемайки това, я гледал с дълбока почит.

Тия радостни чистосърдечни приветствия се повторили неколкократно, не без вълнение и радост за присъствуващите, и всеки разказвал най-подробно на другия за патилата си; след като Курадо, за всеобщо удоволствие, известил на приятелите си с кого се е сродил и дал разпореждания да бъде устроено голямо великолепно тържество, Джуфреди му казал: „Курадо, вие ми доставихте голяма радост с много неща и дълго време сте се отнасяли най-достойно с майка ми; а сега, за да не остане несвършено нищо, което ви е по силите, то аз ви моля да зарадвате и майка ми, и мен самия и да направите празненството още по-весело, като поканите моя брат, когото месер Гаспарино д’Ория държи у дома си като слуга, защото, както вече ви казах, ни залови в плен при оня пиратски набег; освен това ви моля да изпратите някого в Сицилия, за да се осведоми най-точно за положението на острова, да разбере какво е станало с Аригето, моя баща, дали е умрял, а ако е жив, в какво състояние е, и като се осведоми най-пълно, да се върне при нас.“

Молбата на Джуфреди се харесала на Курадо и той пратил незабавно свои доверени хора в Генуа и Сицилия. Пратеникът, който отишъл в Генуа, намерил месер Гаспарино и го помолил най-настоятелно от името на Курадо да му изпрати Скачато и неговата дойка, като му разказал най-подробно всичко, каквото Курадо сторил за Джуфреди и майка му. Месер Гаспарино се смаял, щом чул всичко това, и рекъл: „Аз, разбира се, бих направил за Курадо всичко, каквото ми е по силите и каквото той би поискал от мен; вярно е, че от четиринадесет години младежът, когото ти търсиш, живее в моя дом заедно с майка си, и аз ще му ги изпратя с най-голямо удоволствие; но ти кажи на Курадо да не бъде толкова лековерен и да не вярва на приказките на Джаното, който сега се самонарича Джуфреди, защото той е много по-хитър, отколкото Курадо може да предположи.“