Джовани Бокачо - Декамерон

В това време мона Гита се скрила край вратата и щом видяла, че мъжът й се затичал към кладенеца, влязла в къщи, залостила вратата, показала се на прозореца и почнала да му говори: „Човек трябва да налива вода във виното кога пие, а не да вади, вода посред нощ.“ Като чул това, Тофано разбрал, че са го измамили, върнал се обратно, но тъй като вратата била затворена и не можел да влезе, почнал да я увещава да му отвори. Жена му престанала да говори тихо, както говорела дотогава, и изведнъж повишила глас, аха да се развика: „Кълна се в святото разпятие, гадни пияницо, че тая нощ няма да стъпиш в къщи; не мога повече да те понасям; ще направя така, че всички да те разберат какъв си и по кое време се прибираш!“ Тофано побеснял от яд, почнал да я ругае, развикал се, поради което съседите им се събудили и всички — и мъже, и жени, се надвесили на прозорците, за да разберат какво става. Мона Гита се разплакала и почнала да им обяснява: „Вижте го тоя негодник, всяка вечер или се прибира пиян-залян, или се търкаля по кръчмите, а после се връща по никое време, както сега; търпях, търпях, но нищо не помогна; повече не мога да издържам, затова реших да залостя вратата и да го оставя да постои пред къщи, та дано му дойде умът в главата.“ От своя страна глупавият Тофано обяснявал какво всъщност е станало и ругаел жена си. А тя продължавала да се оплаква: „Виждате ли го какъв е? Какво щяхте да кажете, ако аз бях на негово място, на улицата, а той си беше в къщи? Щяхте на него да повярвате, а не на мен, нали така? Вижте му ума! Седнал да разправя, че аз съм била извършила онова, което, както предполагам, сам той е направил! Опита се да ме изплаши и пусна нещо — какво, не знам, в кладенеца; де тоя Господ да се бе хвърлил и да бе глътнал вода, та поне водата да поразреди виното, с което се е налял.“

Съседите — и мъже, и жени — се нахвърлили върху Тофано, викнали му, че е виновен, почнали да го корят, задето говорел такива неща против жена си; мълвата за станалото тръгнала от къща на къща и скоро стигнала до ушите на близките на мона Гита; те дошли, разпитали съседите какво се е случило, хванали Тофано и го пребили от бой; после влезли в къщата, прибрали нещата на жена му, взели и нея и я завели у дома си, заплашвайки Тофано, че може и по-лошо да му се случи. Като разбрал, че не успял да направи нищо и че ревността му донесла само злини, Тофано, който много обичал жена си, прибягнал до посредничеството на неколцина свои приятели, правил-струвал, успял Да се сдобри с жена си и да я прибере в къщи; той обещал, че не ще я ревнува повече, а освен това й дал пълна свобода да върши каквото си иска, стига да го прави внимателно, та той нищо да не забелязва. А той печелил същото, каквото и глупавият селяк: кир до глезени, зарар до колене. Да живее Амур и да пукнат цар Пиндар и всички негови поклонници!

Един ревнив мъж се преоблича като свещеник и изповядва жена си, която го уверява, че обича свещеника, дето я посещава всяка нощ; докато ревнивецът дебне край вратата, жената повиква своя любовник, казвайки му да влезе през покрива, след което спи с него.

Когато Лаурета завършила своя разказ, всички похвалили жената, твърдейки, че е постъпила добре и че така му се падало на тоя негодник, мъжа й; а за да не губят време, кралят се обърнал към Фиамета, нареждайки й най-любезно да се заеме със следващата новела; тя започнала така:

— Благородни дами, предишната новела ме наведе на мисълта да ви разкажа какво се случило на друг един ревнивец, защото съм на мнение, че жените на ревнивите съпрузи постъпват много добре, като им изневеряват, особено в случаите, когато те нямат никакво основание да изпитват ревност. Ако съставителите на законите вземаха предвид всички обстоятелства, аз мисля, че в такива случаи те би трябвало да налагат на жените същото наказание, каквото се налага на оня, който нанася повреда другиму, с цел да защити себе си; защото ревнивците тровят живота на младите жени и гледат само как да ги уморят. Тия жени седят затворени по цяла неделя, грижейки се за дом и семейство, а дойде ли празник, и те, както всички други, искат да се поразвлекат, да си поотпочинат и повеселят така, както правят селяните в селата, занаятчиите в градовете и съдиите — в съдилищата; както е направил и сам Господ Бог, решавайки на седмия ден да си отдъхне от всички свои дела; както е писано във всички свещени и граждански закони, които за прослава на Бога и от грижа за общото благо разграничават работните дни от дните за почивка. Но ревнивците не са съгласни, напротив, те правят всичко възможно, та празниците, които са дни на радост за всички, да се превърнат за техните жени в дни на още по-голяма печал и страдание; затуй затварят жените си в къщи и не ги пускат никъде; само човек, който го е изпитал на гърба си, би могъл да каже какъв гнет представлява това за клетите жени. По тая причина аз съм на мнение, че онова, което всяка жена погажда на споя съпруг, ревнуващ я без основание, заслужава похвала, а не порицание.