Джовани Бокачо - Декамерон
Здесь есть возможность читать онлайн «Джовани Бокачо - Декамерон» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.
- Название:Декамерон
- Автор:
- Жанр:
- Год:неизвестен
- ISBN:нет данных
- Рейтинг книги:4 / 5. Голосов: 1
-
Избранное:Добавить в избранное
- Отзывы:
-
Ваша оценка:
- 80
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5
Декамерон: краткое содержание, описание и аннотация
Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Декамерон»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.
Декамерон — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком
Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Декамерон», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.
Интервал:
Закладка:
Затуй, когато искаше да ни поясни колко грозно лице имал месер Форезе, Панфило беше съвсем прав, като твърдеше, че за него дори всеки от рода Барончи би казал, че е отвратително.
НОВЕЛА VII
Съпругът на мадона Филипа я залавя в прелюбодеяние; дават я под съд, но тя успява сама да се освободи благодарение на остроумния си шеговит отговор и с това дава повод законът да бъде изменен.
Фиамета млъкнала, но дружината продължавала да се смее на необичайните доводи, приведени от Скалца, за да докаже, че родът Барончи бил най-благороден от всички; тогава кралицата заповядала на Филострато да разправи своята новела и той започнал така:
— Доблестни дами, хубаво нещо е човек да умее да си служи със словесния дар при всички обстоятелства, но аз мисля, че най-хубаво е, когато той съумее да го използува в случай на нужда; една благородна дама, за която искам да ви разкажа, владеела това изкуство толкова добре, че не само разсмяла и развеселила тия, дето я слушали, ами, както ще чуете, успяла да се спаси и от веригите на заплашващата я позорна смърт.
Някога в Прато съществувал колкото жесток, толкова и заслужаващ порицание закон, според който всяка жена без разлика, заварена от своя съпруг в прелюбодеяние, както и всяка жена, заловена, че се е отдала някому за пари, трябвало да бъде изгорена на клада. Докато този закон бил все още в сила, случило се така, че някаква благородна и красива дама, на име мадона Филипа, се влюбила безумно и една нощ била заловена в спалнята си от своя съпруг, Риналдо дей Пулиези, както се намирала в прегръдките на Ладзарино дей Гуацалиотри — прекрасен и благороден младеж от същия град, когото тя обичала най-много от всичко на тоя свят. Като видял тая работа, Риналдо бил обзет от безумна ярост и едва се овладял да не се нахвърли върху тях и да ги убие; той сигурно щял така и да постъпи, следвайки поривите на своя гняв, ако не се боял за собствения си живот. Но въздържайки се от Подобна постъпка, той не се въздържал да поиска съгласно законите на Прато онова, което самият той нямал право да причини — сиреч смъртта на собствената си съпруга. Поради това, тъй като разполагал с достатъчно доказателства за нейното прелюбодеяние, щом съмнало, без да се съветва с някого, обвинявайки жена си, той накарал да я извикат пред съда.
Дамата проявила голяма решителност — както обикновено постъпват жените, които наистина са влюбени — и заявила без всякакво колебание, че ще се яви пред съда, въпреки че мнозина нейни приятели, пък и нейните близки, я разубеждавали; ала тя предпочитала да каже истината и да умре безстрашно, отколкото да прояви малодушие и по причина на своето неявяване в съда да трябва да живее в изгнание, оказвайки се недостойна за такъв любовник, какъвто бил младежът, в чиито обятия прекарала предната нощ.
Затова мадона Филипа се явила пред управителя на града, съпроводена от множество мъже и жени, които продължавали да я убеждават да отрича обвинението, и го запитала спокойно, без да трепне, какво иска от нея. Управителят я погледнал и като я видял такава хубавица и установил, че държането й е достойно за похвала, си рекъл, съдейки по думите й, че тя е и силна духом; затуй се съжалил над нея и почнал да се опасява да не би тя да признае такива неща, които да го принудят да я осъди на смърт, за да запази собствената си чест. Все пак, бидейки длъжен да я разпита във връзка с отправеното срещу нея обвинение, той казал: „Мадона, както виждате, вашият съпруг Риналдо се оплаква от вас, твърдейки, че ви е заловил в прелюбодеяние с друг мъж; поради това той настоява съгласно закона, който е в сила, да ви накажа за стореното, осъждайки ви на смърт. Но аз не мога да ви осъдя, ако вие не признаете, че сте извършили прелюбодеянието; затова обмислете добре вашия отговор и ми кажете вярно ли е това, в което ви обвинява вашият съпруг.“
Дамата не се смутила ни най-малко и отвърнала с бодър глас: „Месер, вярно е, че моят съпруг Риналдо миналата нощ ме завари в обятията на Ладзарино, където съм прекарвала още много пъти преди това, поради голямата любов, която изпитвам към него; аз никога няма да отрека това. Но вие знаете много добре — уверена съм в това, — че законите трябва да бъдат всеобщи и да бъдат съставени със съгласието на тия, за които се отнасят; в случая обаче не е така, понеже тоя закон засяга предимно клетите жени, които — много повече от мъжете — биха могли да задоволят мнозина; освен това, когато са съставяли тоя закон, не само не са питали жените, ами не е присъствувала поне една жена; затуй имаме пълното основание да сметнем вашия закон за престъпен. Ако вие решите да го изпълните във вреда на моята плът и на собствената си душа — то си е ваша работа, но преди да вземете каквото и да било решение, аз искам да ви помоля да ми окажете една милост, сиреч да запитате моя съпруг принадлежала ли съм му изцяло всеки път и толкова пъти, колкото той е пожелал, или не.“ Без да дочака въпроса на управителя, Риналдо побързал да отговори, че жена му се е подчинявала на неговите желания винаги, когато той поисквал. Тогава жена му рекла: „Месер, в такъв случай аз искам да запитам: щом той винаги е могъл да взема от мен всичко, от което се е нуждаел и което е харесвал, какво е трябвало да правя аз с онова, дето ми оставаше в излишък? На кучетата ли да го хвърлям? Нима не съм постъпила добре, като вместо да го изгубя на вятъра или да го оставя да се развали, взех, че го дадох на тоя благороден човек, който при това ме обича повече и от себе си?“
Читать дальшеИнтервал:
Закладка:
Похожие книги на «Декамерон»
Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Декамерон» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.
Обсуждение, отзывы о книге «Декамерон» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.
