Джовани Бокачо - Декамерон

Слугата предал тоя отговор на господаря си; думите на Чисти изведнъж отворили очите на месер Джери, който казал на слугата: „Я ми покажи с какво шише отиде да вземеш вино.“ Щом видял голямото шише, месер Джери отсъдил: „Чисти е бил прав“; после наругал слугата и му заповядал да вземе по-малко шише. А Чисти, като видял новото шише, рекъл: „Да, сега виждам, че твоят господар наистина те е пратил при мен“; след което налял шишето с вино. Същият ден Чисти наредил да напълнят едно буренце със същото вино и да го занесат в дома на месер Джери; после отишъл при него и му казал: „Месер, не желая да си помислите, че тая сутрин съм се изплашил от голямото шише; рекох си само, че може би сте забравили какво исках да ви покажа през всичките тия дни, като ви наливах вино от малките стомнички — а именно, че това вино не е за слуги. Та затуй тая сутрин рекох да ви го напомня. А сега, тъй като не искам да го пазя повече в къщи, пратих ви го всичкото; правете е него каквото решите.“

Месер Джери приел с най-голямо удоволствие подаръка на Чисти, благодарил му по начин, какъвто той сметнал за най-приличен, и от тоя ден нататък почнал да го зачита като най-достоен човек и свой приятел.

С остроумния си отговор мадона Нона дей Пулчи заставя епископа на Флоренция да престане с неприличните си закачки.

Когато Пампинеа завършила своята новела и всички похвалили много отговора и щедростта на Чисти, кралицата пожелала следващата новела да бъде разказана от Лаурета. Дамата весело започнала така:

— Мили дами, първа Пампинеа, а след нея и Филомена говориха много верни неща и за красотата на остроумните слова, и за нашето неумение да си служим с тях; но тъй като не бива да се връщаме отново на тоя въпрос, аз бих искала да напомня — независимо от всичко, казано относно остроумните слова, — че тия слова би трябвало да жегват човека, за когото са предназначени, както хапе овца, а не както хапе куче; защото, ако остроумният отговор наподобява ухапване на куче, той престава да е остроумен и се превръща в ругатня. Мисля, че това пролича от ясно по-ясно и в думите на мадона Орета, и в отговора на Чисти. Вярно е, че ако човек е принуден да отговаря, хапейки като куче, защото преди това сам той е бил жегнат по същия начин, няма за какво да го упрекваме; но няма ли причина за подобно отношение, той трябва да бъде порицан. Затуй човек трябва да внимава как, кога и срещу кого си служи с остроти или хапливи думи. Обаче един наш прелат не се съобразил с тая работа, затова бил уязвен по същия начин, по който и той се опитал да засегне противната страна; това ще видите в кратката новела, която ще ви разкажа.

По времето, когато достойният и мъдър прелат месер Антонио д’Орсо бил епископ на Флоренция, в нашия град пристигнал някакъв каталонски благородник, на име месер Дего дела Рата, маршал на крал Роберто, хубав мъж и голям женкар; той харесал една флорентинска дама, която била голяма красавица и внучка на брата на споменатия епископ. Като разбрал, че съпругът на тая дама, макар и от знатен род, бил непочтен и алчен за пари, каталонският благородник се договорил с него да му даде петстотин златни флорини, а срещу това оня да му разреши да прекара една нощ с жена му; за тая цел каталонецът накарал да позлатят петстотин сребърни монети от по два гроша (които по онова време били в обращение), преспал с жената, макар че това станало против волята й, а след това дал парите на съпруга. Тая работа обаче се разчула и недостойният мъж, освен че бил измамен с парите, станал прицел и на всеобщи подигравки; а епископът, бидейки мъдър човек, си мълчал и се правел, че нищо не знае.

Тъй като епископът и маршалът често излизали заедно, на Ивановден тръгнали да се поразходят на коне из града; като минавали по улицата, където стават конните надбягвания, и почнали да оглеждат жените, епископът зърнал една дама, която умря наскоро от чумата и която всички вие сигурно познавате; става дума за мадона Нона дей Пулчи, братовчедка на месер Алесо Ринучи. Малко преди тая случка тя се била омъжила в Порта Сан Пиеро и била не само още свежа и млада, ами и смела, и остроумна; епископът я посочил на маршала, двамата се доближили до нея, после епископът сложил ръка на рамото на маршала и запитал дамата: „Е, Нона, как ти се струва тоя човек? Сигурна ли си, че ще можеш да му устоиш?“ Нона заключила, че тия думи засягат не само честта й, ами я излагат и пред всички, дето чули казаното от епископа (а улицата гъмжала от народ), затова, не за да измие петното, а за да отвърне из удара с удар, тозчас отсякла: „Месер, може и да не му устоя, но за всеки случай държа парите да са истински.“