В стара схлупена къщурка дядо и баба живели. Една вечер дядо рекъл:
— От какво се плашиш, бабо?
— От вълка по-страшно няма!
— Аз пък звяр по-страшен зная. Той е Кап-Кап, дето пуща през покрива дъжд да капе. И от вълка е по-страшен!
През туй време Кумчо Вълчо подслушвал що дума дядо, па си казал поизплашен: „Дано да не ми се случва да ме срещне Кап-Кап страшен!“
В същия миг конекрадец влязъл в тъмното на двора. Сторил на кон Кумча Вълча. Яхнал го и викнал: „Тичай! Отнеси ме сред гората!“
— Оле, мале! — викнал Вълчо. — Кап-Кап ме възседна здраво! Какво ли ще стори с мене?
И хукнал със всички сили. Щом навлязъл във гората, почнало да се разсъмва. Чак тогаз разбрал крадецът, че вместо кон вълк възседнал. Уплашил се, па — хоп — скокнал и в дълбок трап се намерил. А Вълчо беж — да го няма. Срещнала го Кума Лиса.
— Къде, Вълчо? Защо бягаш?
— Кап-Кап страшен в трап сам скочи. Беше ме възседнал здраво. Бягай сега, да бягаме! Че може и теб да яхне!
Хукнала и Кума Лиса. Насреща им Заю Ба.
— Къде бягате, другари?
— Остави се, Зайо Байо! Кап-Кап страшен в трап се хвърли. Беше ме възседнал здраво. Бягай и ти, да бягаме! Че може и тебе да яхне!
— Аз имам сърце юнашко — отговорил Зак Баю. — Заведете ме да видя кой е тоя Кап-Кап страшен!
Засрамили се тогава Кумчо Вълчо, Кума Лиса. Върнали се с Зая Бая.
— Дръж ме, Лисо, за краката — рекъл Заю, — а ти, Куме, дръж Лисана! Спуснете ме в трапа долу — да се срещна с Кап-Кап страшен.
И спуснали Зая Бая. Но крадецът го съгледал и го хванал за ушите. Трепнал Заю. Дръпнала го Кума Лиса. Кумчо Вълчо дръпнал нея. Но крадецът тегли силно. Дърпа Зая за ушите. Най-подире го изпуснал.
Дръпнали го навън бързо Кумчо Вълчо и Лисана.
— Казвай, Зайо, какво стана?
— Кап-Кап в дупката остана. Слабички му са ръцете. За ушите ми се хвана. Искаше да го изтеглим — да го видите и вие. Но се пусна, не изтрая.
— Поразтеглил ти ушите — обадил се Кумчо Вълчо.
— Доста дългички са, Зайо — добавила Кума Лиса.
Заю се засмял и рекъл:
— На сърцето ми юнашко такива уши отиват. И останал оттогава Заю Баю с уши дълги.
© Ран Босилек
Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007
Публикация:
БИБЛИОТЕКА „ЯН БИБИЯН“
ХУМОР * ПРИКЛЮЧЕНИЯ * ЗАБАВНО ЧЕТИВО
Ран Босилек
ГАРВАН ГРАЧИ
Весели приказки и разкази
Подбор, редакция, бележка Дамян Дамев
Художник Ани Ралчева
Художествен редактор Георги Недялков
Технически редактор Катя Бижева
Коректор Емилия Кожухарова
Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972.
Дадена за набор на 5. VII. 1972 година.
Подписана за печат на 15. X. 1972 година.
Излязла от печат на 25. II. 1973 година.
Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75.
Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева.
Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева.
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“
София 1973
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3352]
Последна редакция: 2007-08-30 08:00:00