Леон Арсенал: Отричане на Америка

Тогава фарсът достигнал своя зенит и стигнал до многобройни случаи на геноцид. Достатъчно е да споменем картофената криза в Ирландия в края на ХІХ век, когато гладът принудил да емигрират повече хора, отколкото останали на самия остров. Но ние вече знаем в действителност е била съдбата, която сами си намерили тези нещастници.

Същата, която имали безбройните емигранти от юга, центъра и изтока на Европа или онези, които избягнали ужасите на Втората Световна Война. И понеже това ни засяга, тук не трябва ли да си припомним и за милионите испанци, които поради бедността и гражданските ни войни тръгнали да изградят Америките, което станало през целия ХІХ век и продължило до шейсетте години на ХХ?

Вярно е, че малко по малко, тази колосална лъжа започнала да изгубва полезността си като човешка отточна канализация. За да завършим с обясненията, в действителност поради някаква шега на съдбата, страната, която започнала с тази измама била от последните, която се отказала да я използва. И ако в този смисъл тя е била безполезна, тогава защо още се поддържа?

Да оставим настрана другите съображения, като например какъв обществен ефект би имало разобличение от такъв калибър. Истината е, че Америка представлява някакъв гигантски навес, който вече не може да се демонтира. Не, това не може да стане, защото сгромолясването му ще повлече след себе си нашата икономическа и социална система.

За да поддържа сравнително малката си комедия, Фернандо трябвало да организира система в сянка. Организацията й била натоварена с многобройни задачи: от отправянето на фалшиви писма от страна на индиянците до роднините им в Испания, до трениране на лъжесвидетели, които да потвърждават, че са били там (оцелелите от експедицията на Колумб били първите такива), а после същите поемали ролите на водачи на стадо или се правели на кротки овце, и като такива подтиквали останалите да емигрират. Това, разбира се, ставало през началото на ХVІ век, когато отвлечените били малко на брой и предимно неграмотни, а тогавашните комуникации били много по-несигурни от сегашните.

През ХVІІІ и ХІХ век, емиграцията се увеличавала в геометрична прогресия, а същото, дори в по-голяма степен, се случило и със средствата за поддържане на лъжата, които ставали все по-рафинирани. През ХІХ век човешката машинация и материалът, употребявани за тази цел вече били чудовищни — съставяли двойка, която поддържала лъжата, а организацията им в света през тази епоха била възможно най-голяма. За да се подпомогне финансирането на нещо толкова огромно и скъпо, и на север, и на юг се започнало с голямо мащабния, напълно измислен американски културен продукт.

Според Макиавели, първо се забравя смъртта на баща, а след това загубата на имущество и в същия дух бихме могли да кажем, ако вече не е казано, че златните вериги подчиняват с много по-голяма сила, отколкото железните. В наши дни организацията, която поддържа фарса Америка, задвижва почти половината от световната икономика: от суровините (макар че тяхната важност не е такава, като през миналите векове) до киното, минавайки през патенти, мултинационални компании или литература, разбира се, всичко това американско. И никой не може да пресметне с точност колко милиони хора са въвлечени в тази лъжа. Страхувам се да си го помисля.

Организацията е толкова голяма и употребява толкова човешки средства и материали, че се влива в една глобална бюрокрация; истинско транснационално състояние, стоящо в сянка, което фактически е заграбило властта през последния век. По този начин лъжата за Америка до някаква степен се е превърнала в реалност, поглъщайки собствените си създатели.

Нейната абсолютна власт, приложена за случая, разполага с войски (казват че били на САЩ) и тези средства, които понякога са античовешки, са предназначени да се използват като друг мотив за усилване на вярата в съществуването на Америка. При все това, макар че те разполагат с бази в Европа, там тези методи не се прилагат, защото не са нужни. И без това технологиите, икономиката, и средствата за комуникации са контролирани от тях, а техните агенти се намират навсякъде.

Но не трябва да бързаме с предположението, че всички онези, които казват, че са американци или, че са били там, обезателно трябва да бъдат шпиони. Макар че, разбира се, те са в голямо количество и представляват злокобни поддръжници на фарса, който придава устойчивост на лъжата. Има и основания да вярваме, че и те са толкова жертви на измамата, колкото и останалите.