Робърт Асприн - Митични представи

— Аз… ъ-ъ-ъ… мислех, че военните съвети се изключват от бойните действия — рекох предпазливо.

— А също така не съм стигнал на мястото, където съм днес, с честна игра — помръдна рамене Големия Юлий.

— Знаеш ли к’во — провлече думите си Аахз, — за човек, който не желае да се бие, ти водиш твърде мръсна война.

— Какво мога да кажа? — запита имперският военачалник и безпомощно разпери ръце. — Това си е работа. Повярвайте ми, ако съществуваше някакъв друг начин, щях да го използвам. Но положението е такова, че…

Гласът му заглъхна и той започна да повдига своята десница. С ужас разбрах, че когато тя се спусне надолу, ще се спусне и завесата.

— Колко време имаме, за да намерим друг начин? — озърнах се отчаяно.

— Никакво — въздъхна Големия Юлий.

— И НЕ НИ И ТРЯБВА! — ревна гръмогласно Аахз с изненадващо ликуване.

Всички очи се извърнаха към него, включително и моите. Беше се ухилил широко и се вслушваше в онова, което гремлинът му шепнеше на ухото.

— Това пък какво означава? — повелително запита върховният командваш, бърчейки нос. — И откъде се появи туй малко синьо приятелче? А?

Той впи поглед в заобикалящите ни войници, които започнаха да се споглеждат взаимно, явно смутени.

— О, това е гремлин — уведоми го Аахз, като плъзна дружески ръка около раменете на своя довереник. — И ми се струва, че той разполага с отговор на нашите проблеми. Всички наши проблеми. Разбираш ли какво имам предвид?

— Какво има предвид? — начумери ми се Юлий. — Ясно ли ти е какви ги приказва?

— Аахз, кажи му — заповядах уверено, чудейки се през цялото време що за решение би съумял да намери моят ментор от тази бъркотия.

— Големи Юлий — усмихна се первектът, — какво ли биха могли да направят тия ваши лихвари акули, ако ти и твоята армия просто изчезнете?

И така, колкото и да е невероятно, всичко приключи.

Не с фойерверки, взрив или битка. А като много неща в моя живот — също тъй ненормално и импровизирано, както бе започнало.

И когато свърши, почти ми се искаше да не е свършвало.

Защото тогава трябваше да се сбогувам с отбора.

Сбогуването с отбора се оказа по-трудно, отколкото някога си бях представял. През цялото ми планиране някак си не бях престанал да обмислям възможността да се върна победоносно от войната.

Въпреки първоначалните ми ядове с тези съратници открих, че доста съм се привързал към всеки един от тях. Би ми се искало да ги задържа мъничко по-дълго, но това щеше да е невъзможно. Следващата ни спирка бе столицата, а те щяха да ми дойдат малко в повече за обяснение.

Освен туй, както изтъкна Аахз, щеше да бъде лошо за бойния дух да позволя на войниците да разберат колко високо е оценен техният командир, особено когато неговото заплащане е изключително непропорционално на собствените им възнаграждения.

Следвайки съвета му, платих лично на всекиго от четата. Щом привърших обаче, установих, че думите някак странно не ми достигат. И отборът още веднъж ми се притече на помощ.

— Е, шефе — въздъхна Брокхърст. — Струва ми се, че това беше. Благодаря за всичко.

— Беше истинско удоволствие да работя за теб — обади се Гюс. — Парите са хубаво нещо, но според мен Бърфърт и аз ти дължим още нещичко, загдето ни измъкна от онзи помиярник. Ако някога ти потрябва услуга, потърси ни.

— Младо — рече Аякс, като се прокашля, — напоследък се движа много, та не е тъй лесно да ми влезеш в дирите. Ако някой път попаднеш натясно и мислиш, че мога да ти сложа едно рамо, просто изпрати съобщение до Пазара на Дева и аз скоро ще пристигна.

— Не смятах, че толкова често посещаваш тоя Пазар — изненадах се от своя страна.

— Обикновено не е често — призна стрелецът, — ама сега ще наминавам… За всек’ случай.

Тананда подхвърляше монетата си във въздуха и я улавяше с дълго упражнявана лекота.

— Не би следвало да я взимам — въздъхна тя. — Но едно момиче трябва да яде.

— Ти си я заработи — настоях.

— Да, вярно. Предполагам, че ще потегляме — зеленокосата кимна на останалите. — Пази се, хубавецо.

— Ще се върнеш ли? — попитах припряно.

Танда направи гримаса.

— Не мисля — рече лукаво. — Ако Гримбъл ни види заедно…

— Имах предвид някога — поясних.

Тя моментално просия.

— Разбира се, Скийв — намигна ми. — Няма да се отървеш толкоз лесно от мен. Кажи довиждане на Аахз от мое име.

— Кажи му довиждане сама — промърмори Аахз, като излезе от сенките.

— А, ето те и теб! — ухили се девойката. — Къде е гремлинът? Стори ми се, че вие двамата си приказвахте нещо преди малко.