Борис Абрамов - Светлините на Агни Йога

11. (25 януари). Учението придвижва само когато е приложено на практика в живота! Неприложеното знание не може да бъде водещо. Само това влиза в състава на вътрешната същност на човека и става негова неотнимаема собственост, което е претворено от отвлечено знание в практическо. Единствено претвореното знание се отлага под формата на кристали в хранилището на Чашата. Всичко останало се разсейва в пространството заедно с отхвърлените обвивки. Да знаеш и да не приложиш означава да изтървеш дадената ти възможност. Знаещият и не приложилият е вече осъден. Творецът на своето безсмъртно его влага в него съответните елементи чрез прилагане в живота на дадените от Владиката указания. Всяко приложено указание ще бъде принос към огненото строителство на дома на духа, в който пребивава човек когато са оставени смъртните обвивки. Трябва да се отчита точно какъв материал се използва за това строителство. В този процес е особено важно да се има в предвид обстоятелството, че и най-малките мисли, приложени на практика, дават вековечни кристали, които продължават да нарастват в пространството. Чашата има не временно и местно, а пространствено и извънвременно съществуване, а отлаганията, събирани в нея, се натрупват само чрез преобразуване на огнените енергии в кристали. Този процес се извършва когато волята се стреми да претвори отвлеченото и теоретично знание в жизнени установки. Ето защо е казано, че утвърденото тук ще бъде утвърдено и там, а отхвърленото тук ще бъде отхвърлено и там. Ето защо йога е път на практическо приложение в живота на това, което се дава от Учителя на Светлината като най-насъщно от всичко, което притежава човек на Земята. Човекът е събирач и хранител на нетленни съкровища и пътник по пътя към безпределното. Няма големи и малки неща, защото големите израстват от малките, поради което и най-малките полезни действия са необходими безусловно, оставайки завинаги с човека. Ето защо са безплодни и всички старания на съгласилите се и приели Учението, но не приложили го в живота.

12. (26 януари). Всичко е позволено, но само на този, който на нищо от позволеното не разрешава да властва над него. Позволяването на всичко е свобода от властта на позволеното над съзнанието. Обикновено хората са роби на всичко или на много неща, или на нещо конкретно. Свободните са много малко. Дори за да възприемаш е необходимо да се освободиш от всичко пречещо. Мнозина считат за свобода робуването на мислите и желанията си Но това е свобода на поробените. Човек е свободен тогава, когато не мислите и желанията властват над волята, а волята властва над мислите и желанията. Ние считаме за свобода властта на волята, съзвучна с Висшето съзнание, с Космическото съзнание: със световното, общопланетно съзнание и със съзнанието от Далечните светове, както видимите, така и невидимите за окото. Можеш да си отидеш от Земята и да я напуснеш, за да се съчетаеш с пространствения огън, но можеш да го приемеш в себе си и без да я напускаш. Слабите духом нямат нищо против да напуснат Земята, но силните, изправяйки се, повдигат със себе си и Земята. Те, именно, са благословените. Грижата на силните е за това как да издигнат човечеството като цяло. Пътят на силните е само напред, към нови достижения, полезни и необходими за всички хора. Грижата за света, за всички е признак на човека от новата раса. И може да се види как искрите на космическото съзнание проникват в сърцата вече на мнозина. Обратно на това, тъмнината се ограничава сама чрез безплодието на егоизма, отделяйки се от света. Приканвам под своя покрив всички, всички, които не са с тъмнината.

13. (27 януари). Където съм аз, там, с мен е и Владиката — такава е формулата на пространственото служене, защото още много обвивки ще се наложи да смените, ще смените и мястото, ще пребивавате в много сфери, преди да дойдете до Владиката и да пребивавате с Него постоянно. Но е необходимо да се разруши илюзията за пространствено разединение и за земните разстояния. „Аз съм с вас винаги“-тези думи трябва да бъдат приети като най-насъщна основа на нашите взаимоотношения. Трябва да приучите себе си към мисълта, че се намирате в светлината на постоянното присъствие на Владиката и да се сродите с тази мисъл, сливайки се с нея. Тогава всяко недостойно действие или постъпка ще бъде показател за това, че Моят завет не е приет, защото реалното осъзнаване на Моето присъствие е несъвместимо с всичко недостойно. Ще бъде достижение ако се утвърдите в тази мисъл. Тогава ще бъде излишно да се прахосват усилия за преодоляване на земните разстояния и другите условия на земното обкръжение. Можете даже да си представите, че разстоянията не съществуват и че Владиката е съвсем близко. При общуването с Тънкия свят пространствените граници се заличават и необозримото става близко. По същия начин и при контакт с Мен се заличават границите на земните препятствия и на най-големите далечини. Но тъй като мозъкът не може да приеме тази истина, остава да се действа само чрез сърцето. Значи трябва да се обърнете към него. Сърцето може да се приучи да действа. И неговите действия са извън обичайните измерения: по този начин то може и да усеща, и да слуша, и да вижда. Ето защо трябва по-често да се пита сърцето какво мисли или какво желае. Да, да, сърцето също може да мисли, само че неговите мисли не са като на мозъка, т.е. не са пронизани от външните земни чувства. То просто знае и мисълта за знанието си предава на мозъка. Не е ли все едно къде и в какво тяло пребивава духът, щом като е близко Владиката. Следователно, главната грижа е в това да се утвърди устойчиво съзнанието за тази близост. Преди две хиляди години е било казано: „Ето, аз съм с вас през всичките дни до свършека на света“. Но хората не са възприели надземната истина и са я заменили със земна. И домът на духа е останал празен. Как бих могъл да изградя Своя дом в сърце, което Ме отрича и смята Моите думи за отвлечена идея. Само жизненото приложение на даваните указания може да им придаде огнената сила, преобразяваща съществото на човека. Само тези, които ги прилагат, изпращам на подвиг с огненото напътствие да творят Моята воля.