Джоан Роулинг - Приказките на барда Бийдъл

— О, какво си сторил? — проплакала тя. — Върни го на мястото му, умолявам те!

Щом видял, че това ще умилостиви девойката, магьосникът извадил магическата си пръчка, отключил кристалното ковчеже, разрязал гръдта си и сложил косматото сърце в празната кухина, откъдето навремето го бил изтръгнал.

— Сега вече си изцерен и ще познаеш истинската любов! — възкликнала девойката и го прегърнала.

Допирът на нежните й бели ръце, звукът на дъха й в ухото му, мирисът на гъстата й златна коса — всичко това пронизало като копие току-що пробуденото сърце. Но през дългото си изгнаничество то се било отчуждило, в мрака, на който било обречено, било станало сляпо и свирепо, и сега желанията му били ненаситни и извратени.

Гостите на пиршеството забелязали, че техният домакин и девойката ги няма. В началото го посрещнали спокойно, но часовете отминавали, те започнали да се притесняват и тръгнали да претърсват замъка.

Накрая открили подземието и там ги чакала ужасяваща гледка.

Девойката лежала на пода мъртва, с разсечена гръд, а до нея на колене стоял безумният магьосник, който държал в окървавената си ръка голямо, гладко, лъскаво алено сърце — ближел го и го галел с думите, че ще го замени със своето.

В другата ръка стискал магьосническата пръчка и се опитвал да накара съсухреното си космато сърце да излезе от гърдите му. Но косматото сърце било по-силно от него и отказвало да разхлаби хватката върху сетивата му и да се върне в ковчежето, където било стояло заключено толкова дълго.

Пред очите на ужасените си гости магьосникът метнал встрани магическата пръчка и грабнал сребърен кинжал. Заканил се, че за нищо на света няма да допусне господар да му бъде собственото му сърце, и го изтръгнал от гърдите си.

За миг, както стискал във всяка от ръцете си по едно сърце, постоял победоносно на колене, сетне се свлякъл върху тялото на девойката и издъхнал.

Както вече видяхме, първите две приказки на Бийдъл си навличат нападки, защото са посветени на великодушието, търпимостта и любовта. Но „Косматото сърце на магьосника“ явно не е била променяна и критикувана през вековете, откакто е написана — разказът, както накрая го прочетох в руните на оригинала, бе почти същият като историята, разказана някога от майка ми. С тази уговорка „Косматото сърце на магьосника“ определено е най-зловещият от даровете, оставени ни от Бийдъл, и мнозина родители разказват приказката на децата си чак когато станат достатъчно големи, за да не сънуват кошмари. 8 8 Както е написала в собствения си дневник, Беатрикс Блоксъм така дълго не могла да дойде на себе си, след като чула как леля й разправя приказката на по-големите й братовчеди. „Съвсем случайно малкото ми ушение се озова при ключалката. Мога само да се досещам как съм се вцепенила от ужас, защото неволно чух целия отвратителен разказ, да не говорим пък за страховитите подробности от противната гнусна история за чичо ми Ноби, местната вещица и торбата скокливи луковици. Толкова се стъписах, че за малко да умра — цяла седмица бях прикована към леглото и бях толкова разстроена, че развих навика всяка нощ да се връщам като сомнамбул насън при онази ключалка, докато накрая скъпият ми татко не започна да прави вечер на вратата ми магия за залепване, за да ме предпази.“ Беатрикс очевидно не е намерила начин да преработи „Косматото сърце на магьосника“ така, че разказът да е подходящ за чувствителните детски уши, и да го включи в „Приказки за гъбите“.

Защо тогава тази страховита приказка е оцеляла? Според мен „Косматото сърце на магьосника“ се е запазила през столетията в непокътнат вид, защото е насочена към най-тъмните дълбини у всекиго от нас. Посветена е на едно от най-големите и най-трудно признавани изкушения в магията: стремежа към неуязвимост.

Този стремеж, разбира се, не е нищо повече от налудничави небивалици. Няма мъж или жена по земята, били те магьосници или не, които да не са понесли някаква рана — физическа, психическа или емоционална. Да нараняваме е точно толкова човешко, както и да дишаме. Въпреки това ние, магьосниците, сме особено податливи на мисълта, че можем по своя воля да променяме естеството на битието. В тази приказка младият вещер 9 9 Понятието „вещер“ е много древно. Макар понякога да се употребява като синоним на „магьосник“, то първоначално означава „човек, които владее магията на дуелирането и битките“. Давано е и като звание на вълшебници, показали примери на храброст и извършили подвизи, точно както понякога мъгълите получават рицарско звание за проявена смелост. Младият магьосник в приказката на Бийдъл очевидно е бил признат за особено добър в нападателната магия. Напоследък магьосниците употребяват „вещер“ в две значения: за вълшебник с внушаващ страх вид и като звание за човек с особени умения и постижения. Самият Дъмбълдор има такава титла. Дж.К.Р. например отсъжда, че ако се влюби, това ще подкопае сигурността и хубавия му живот. За него любовта е унижение, малодушие, нещо, което пие емоционалните и материалните сили на човека.