Но както вече намекнах, промъгълските настроения във „Вълшебникът и Подскачащото гърне“ не са единствената причина приказката да си навлече гняв. Когато гоненията на вещици стават още по-ожесточени, магьосническите семейства започват да живеят двойствен живот и да правят магии за укриване, с които да предпазят и себе си, и близките си. През седемнайсети век всички те се отнасят с подозрение към всеки магьосник и вещица, предпочели да се побратимят с мъгълите, и дори ги смятат за врагове на общността. Сред многото възникнали през онзи период обиди, които се стоварват върху мъгълофилите (например цветисти епитети като окаляни, вонящи, тинести), е и обвинението, че магията им всъщност е много слаба или даже некачествена.
Влиятелни магьосници от онова време като Брутус Малфой, подготвял мъгълофобското периодично издание „Вещер във вражда“, налага стереотипа, че мъгълофилът е точно толкова магьосник, колкото и безмощният 2 2 Безмощен е човек, който е роден в магьосническо семейство, но не притежава магьоснически способности. Такива се срещат рядко. Много по-често ще видите мъгълокръвни магьосници и вълшебници. — Дж.К.Р.
. През 1675 година Брутус пише:
Едно можем да заявим със сигурност: магьосник, който обича да общува с мъгъли, не се откроява с особен ум и магиите му са толкова мижави и жалки, че той може да изпитва превъзходство единствено ако е заобиколен от мъгъли свинари.
Няма по-точен признак за слаба магия от слабостта към не-магьосническа компания.
Накрая този предразсъдък отмира при появата на безспорни доказателства, че някои от най-блестящите магьосници 3 3 Като мен.
по земята са — ако използваме разпространения израз — „мъгълофили“.
И досега има среди, които споделят последното възражение срещу „Вълшебникът и Подскачащото гърне“. То може би най-добре е обобщено от Беатрикс Блоксъм (1794–1910), автор на прословутите „Приказки за гъбите“. Госпожа Блоксъм е убедена, че „Приказките на барда Бийдъл“ имат разрушително въздействие върху децата заради — както тя се изразява — „нездравословния интерес към най-ужасните теми като смъртта, болестите, кръвопролитията, черната магия, зловредните герои и телесните изригвания и изривания от най-отблъскващо естество“. Госпожа Блоксъм избира няколко стари приказки, включително на Бийдъл, и ги пренаписва в съответствие със своите идеали, които изразява като „да пълним чистите умове на малките ни ангелчета с благотворни щастливи мисли, да не допускаме в сладкия им сън да се прокрадват кошмари и да закриляме безценното цвете на тяхната невинност“.
Последният абзац от чистата и безценна преработка, която госпожа Блоксъм прави на „Вълшебникът и Подскачащото гърне“, гласи:
Тогава златното гърненце заподскачало радостно — скок-подскок! скок-подскок! — на розовите си пръстчета. Малкия Уиликинс излекувал всички кукли, разболели се заради безвкусните каши, а гърненцето било толкова щастливо, че се напълнило с бонбони за Малкия Уиликинс и за куклите!
— Но не забравяйте да си измиете зъбките! — извикало гърнението.
Малкия Уиликинс целунал и прегърнал Подскачащото гърне и обещал винаги да помага на куклите и никога вече да не става кисел и опак.
Поколения магьоснически деца посрещат приказката на госпожа Блоксъм по един и същ начин: с неудържимо повръщане, незабавно следвано от молбата книгата да се махне далеч от тях и да се смачка на пихтия.
На билото на един хълм в омагьосана градина се намирал Кладенецът на късмета, опасан с висок зид и защитен с мощна магия.
Веднъж в годината, в часовете между изгрев и залез слънце на най-дългия ден, само един несретник получавал възможността да проникне при кладенеца, да се окъпе в него и сетне да се радва на вечен късмет.
На този ден от всички кътчета на царството се стичали стотици хора, които бързали да стигнат преди зазоряване при зида на градината. Мъже и жени, богаташи и сиромаси, млади и стари, магьосници и обикновени хора се събирали в тъмното и всеки таял надежда, че именно той ще може да влезе вътре този път.
Малко встрани от множеството се срещнали три магьосници, всяка със своята беда, и докато чакали да изгрее слънцето, споделили какво ги мъчи.
Първата, на име Аша, страдала от болест, която никой лечител не можел да изцери. Тя се надявала кладенецът да премахне симптомите и да й дари дълъг щастлив живот.
Втората се казвала Алтеда и била измамена от зъл магьосник, който й отнел дома, златото и магическата пръчка. Тя се надявала кладенецът да я отърве от безсилието и бедността.
Читать дальше