Джоан Роулинг - Хари Потър и стаята на тайните

Тримата Уизли дръпнаха със страхотна сила и кракът на Хари се измъкна от хватката на вуйчо Върнън. Щом Хари седна в колата и затръшна вратата, Рон викна „Давай газ, Фред!“ и колата изведнъж се засили към луната.

Хари просто не можеше да повярва — беше свободен! Той смъкна надолу прозореца си и остави нощния въздух да развява косата му. Обърна се назад да погледне изчезващите покриви на „Привит Драйв“. Вуйчо Върнън, леля Петуния и Дъдли се бяха надвесили от прозореца на неговата стая, крайно изумени.

— До следващото лято! — извика им Хари.

Тримата Уизли гръмко се разсмяха и той се намести удобно на седалката си, ухилен до уши.

— Пусни Хедуиг да си лети след нас — каза той на Рон. — Не си е разпервала крилете цяла вечност.

Джордж подаде фибата на Рон и след малко Хедуиг вече летеше весело след тях.

— Е, разказвай, Хари — каза Рон нетърпеливо: — Какво се случи с теб?

Хари им разказа всичко за Доби, за предупреждението му и за провала на пудинга. Като свърши, всички дълго мълчаха от изненада.

— Много странно! — каза Фред най-сетне.

— Крайно заплетено! — съгласи се Джордж. — Значи той дори не ти разкри кой крои заговора?

— Едва ли би могъл — каза Хари. — Нали ти казах, че тъкмо преди да издаде нещо, започваше да си блъска главата в стената.

Забеляза как Фред и Джордж се спогледаха.

— Какво, да не искате да кажете, че ме е излъгал? — попита Хари.

— Ами, виж какво… — започна Фред, — домашните духчета имат собствена магическа сила, но обикновено не могат да я използват без разрешението на господарите си. Предполагам, че тоя Доби е бил изпратен да ти попречи да се върнеш в „Хогуортс“. Някой е искал да се пошегува с теб. Можеш ли да си спомниш кой в училище ти има зъб?

— Да! — тутакси отвърнаха в един глас Хари и Рон.

— Драко Малфой — обясни Хари. — Той ме мрази.

— Драко Малфой ли? — повтори Джордж, като се обърна. — Да не е синът на Луциус Малфой?

— Сигурно. Това име не се среща чак толкова често, нали? — каза Хари. — Защо питаш?

— Чух татко да го споменава — рече Джордж. — Бил голям поддръжник на Вие-знаете-кой.

— А когато Вие-знаете-кой изчезнал — добави Фред, проточвайки шия назад да погледне Хари, — Луциус Малфой разправял, че всъщност съвсем не бил такъв. Изобщо — голяма мръсотия… Татко е убеден, че той е бил сред най-приближените на Вие-знаете-кой.

Хари и преди беше чувал такива неща за семейството на Малфой и затова никак не се изненада. Сравнен с Малфой, Дъдли Дърсли можеше да мине за мило, умно и чувствително момче.

— Не знам дали семейство Малфой имат домашно духче… — каза Хари.

— Така или иначе, Доби служи в старо магьосническо семейство, при това богато — заключи Фред.

— Ех, мама все си мечтае да имаме домашно духче за гладенето! — въздъхна Джордж. — Ами ние си караме само с един дърт таласъм на тавана и гномчета из цялата градина. Домашните духчета се подвизават все в големите стари къщи, замъци и други подобни, та няма начин да уловиш някое в къща като нашата…

Хари мълчеше. Ако се съди по това, че Драко Малфой винаги имаше най-хубавите неща, семейството му сигурно беше затрупано с магьосническо злато. Представяше си как Малфой ходи наперено из голямата господарска къща. Нищо чудно тогава, че е изпратил семейния слуга да попречи на Хари да се върне в „Хогуортс“. Как можа така глупаво да се довери на Доби!

— Добре е, че все пак дойдохме да те вземем — каза Рон. — Разтревожих се, като не отговаряше на писмата ми. Отначало мислех, че Ерол е виновен…

— Кой е Ерол?

— Нашата сова. Много е стара. Случвало се е да припада от немощ, когато разнася писма. Тогава се опитах да взема назаем Хермес…

— Кого?

— Совата, която мама и татко купиха на Пърси, когато той стана префект — обясни Фред от предната седалка.

— Ама Пърси не ми я даде — продължи Рон. — Каза, че му трябвала.

— Пърси изобщо е някак особен това лято — посмръщи се Джордж. — Изпраща купища писма и непрекъснато седи заключен в стаята си… А пък то… прекалените работи… нали знаеш… Караш много на запад, Фред — добави той, като посочи компаса на таблото, и Фред изви волана.

— А баща ви знае ли, че сте взели колата? — попита Хари, макар че се досещаше какъв ще бъде отговорът.

— Ъъъ… не — отвърна Рон, — той е на работа тази вечер. Дано да успеем да я приберем в гаража, без мама да забележи, че сме летели с нея.

— Какво всъщност прави баща ти в Министерството на магията?

— Работи в най-скучния отдел — отвърна Рон. — Злоупотреба с мъгълски вещи.