Джоан Роулинг - Хари Потър и реликвите на смъртта

— Кингсли, мислех, че охраняваш мъгълския министър-председател! — каза Хари през цялата стая.

— А, може и да преживее без мен една нощ — отвърна Кинксли. — Ти си много по-важен.

— Хари, познай какво стана! — усмихна се Тонкс, седнала на пералнята и пошава с пръстите на лявата си ръка, на една от които блестеше пръстен.

— Оженили ли сте се?! — викна Хари гледайки ту към нея, ту към Лупин.

— Съжалявам, че ти не беше с нас Хари, мина много тихо и мирно.

— Но това е отлично, поздра…

— Добре, добре, после всеки ще може да бъбри — извика Муди и в кухнята настана тишина. Муди свали вързопа на пода и се обърна към Хари. — Дедалус сигурно ти е казал, че ни се наложи да се откажем от план „А“. Пиус Тикнийс обаче отиде твърде далеч, от което възникнаха някои трудности. Той, под заплаха от арест забрани да има пудролиния в този дом, да се отваря портал или да се магипортира от тук или към тук. Всичко е направено, за да те защитим от нападение на Ти-знаеш-кой. Безсмислено е всъщност, защото ти все още имаш защитата от майка си. Волдемор иска да ти попречи безпрепятствено да излезеш оттук. И втори проблем — не си още пълнолетен, а това означава оставяне на „следа“.

— Аз не…

— Да, да, „следа“! — нетърпеливо отвърна Лудоокият. — Това е заклинание, проследяващо непълнолетната магия. Ако ти, или който и да било друг произнесе заклинание, за да те изведе оттук, Пиус Тикнийс веднага ще узнае. Както и смъртожадните… Не можем да чакаме, докато „следата“ изчезне, защото в този момент се прекратява защитата на майка ти. Пиус смята, че макар всичко да е под негов контрол, няма да можеш да тръгнеш.

Хари само можеше да се съгласи с непознатия за него Тикнийс.

— И какво ще правим тогава?

— Ще използваме средства за придвижване, до които все още имаме достъп, които не оставят „следа“: за метли, тестрали и мотоциклета на Хагрид не е нужна допълнителна магия.

В плана имаше купчина пропуски, но Хари реши да си държи езика зад зъбите, за да може Лудоокият сам да ги забележи.

— Значи заклинанието на майка ти ще се прекрати само в два случая: ако достигнеш пълнолетие, или — махна с ръка към кухнята — ако ти никога повече няма да назовеш това място твой дом. Днес ти се разделяш с твоите вуйчо и леля, напълно разбирайки, че ти никога повече няма да живееш с тях в този дом, нали така?

Хари кимна.

— Тогава заклинанието отпада в момента, в който пристъпиш прага. Решихме да се лишим от магията по-рано, защото другият вариант беше да чакаме, докато Волдемор те пипне, когато навършиш седемнадесет.

— Нашето предимство е в това, че Волдемор не знае, че ще те превозим днес. Пуснахме „партенка“ в Министерството. Сега те си мислят, че няма да те вземем до 30-ти юли, но ние си имаме работа с Вие-знаете-кой, затова не може да разчитаме много на това. Сигурно по негова заповед двойка смъртожадни ще патрулират във въздуха в околността, затова около десетина къщи наоколо получиха от нас добра порция защитни заклинания. Можем да те скрием във всяка една от тях, те всички са свързани някак с Ордена: моят дом, домът на Кингсли, домът на лелята на Моли — Мюриел… е, ти разбра същината — каза Лудоокоят.

— Да… — отвърна Хари не съвсем честно, защото все още виждаше огромен пропуск в плана.

— Ти заминаваш при родителите на Тонкс. Когато се окажеш в зоната на защитните заклинания, можеш да се магипортираш до „Хралупата“. Въпроси?

— Хм… да — каза Хари. — Разбира се, те няма да узнаят в кой от 12-те къщи ще полетя отначало, но няма ли да изглежда интересно, че… — той бързо пресметна — 14 човека летят към родителите на Тонкс?

— А, да!… — каза Муди — забравих да кажа най-важното. Четиринайсет човека няма да летят към Тонкс. Ще бъдат седем Хари Потъровци, всеки от които, с ескорт ще полети по различна траектория към един от защитените домове.

От своята мантия той измъкна манерка с течност, приличаща на тиня.

Нямаше нужда да се казва повече нищо, Хари мигновено схвана плана.

— Не!! — силно извика той, гласът му прокънтя из кухнята. — За нищо на света!

— Казвах им, че така ще реагираш! — каза Хърмаяни доволно.

— Ако мислите, че ще позволя шест души да си рискуват живота!!…

— … щото на нас ни е за първи път!… — продължи Рон.

— Това е друго — това е моя…

— Е, на никой от нас не ни харесва това, — безгрижно произнесе Фред. — Представи си, че нещо стане не така, както трябва, и ние завинаги трябва да останем хърбави очилати мухльовци!…