М. Ростовцев - История на Стария свят — Изтокът и Гърция

Тая теория на равнодушието е имала обаче слабо практичес ко влияние върху делата на хората Те продължаваш да работят и да творят, особено в областта на науката За хуманитарните науки вече говорихме по-горе. Още повече е направено в областта на т.нар. точни или експериментални науки. Още сме далеч от възможността правилно да преценим придобивките на гърците от III и II в. пр.Хр. в тази област. Изследванията им са изгубени; можем да си ги представим и да ги възстановим само ло цитатите от тях и според по-сетнешните им преработки. А това е мъчна и сложна работа. Изследвачът трябва добре да познава съвременното състояние на знанието в областта на този или онзи клон на точните науки, а същевременно добре да познава и езиците и историята на стария свят. И все пак и отсега още вече става ясно, че най-великите открития на XIX в. в основата си са били направени още от учените на елинистическия период. Малцина знаят колко велики открития е направил Херофил в областта на анатомията и физиологията. След много опити той успял да обясни например функциите на мозъка, изучил нервната система, схванал основните принципи на кръвообращението. Аристарх Самоски, съвременник на втория Птолемей, научно, математически доказал съществуването на слънчева система, а ученикът му Селевк от Вавилон още повече задълбочил откритията му. Най-новите изследвания на Дилс (Diels) и на Хайберг (Haiberg) показват колко велики са били за времето си откритията на Архимед в математиката и механиката и колко непрекъснато е развитието на математиката от старата до съвременната. Нека не забравяме, че и в съвременното училище до най-последно време като най-употребяван учебник по геометрия бе ръководството, съставено от учения от елинистическия период Евклид. Мястото на Евклид в областта на тригонометрията заемал Аполоний от Перга. Ератостен пръв изложил основите на математическата география в областта на географията. Броят на тия, само няколко дадени от нас, примери би могъл твърде много да бъде увеличен.

Характерно е още за елинистическата епоха, че образованието и значението на образованието за първи път било признато и оценено от държавата. Частните философски школи продължавали да съществуват, но редом с тях възникнали първите обществени институти за насърчение на литература и наука Музеят или „Домът на музите“е бил първото научно дружество, което било поддържано от държавата То било сдружение на учени и писатели, които отдали целия си живот на науката и литературата Една голяма библиотека и други удобства за изследвания, като напр. зоологическа градина, били поставени на тяхно разположение. Пергам е могъл да се хвали с такъв институт и Александрия се е стремяла да съперничи с него в това отношение.

V хилядолетие пр.н.е. — Най-древни градове на територията на Южното Междуречие — Урук, Ур, Ларса, Лагаш, Ума, Акад, Нипур, Ериду.

Ср. на III хил. пр.н.е. — Царят на Лагаш Еанатум. Обединяване на Ю. Месопотамия.

XXV–XXIV в. пр.н.е. — Народно движение в Лагаш. Царуване на Урукагина. Антиаристократически реформи.

XXIV в. пр.н.е. — Лугал-Загиси — патеси (управник)на гр. Ума. Свалянето на Урукагина; обединяване на шумерските градове.

Ок. 2360 г. пр.н.е. — Образуване на акадската държава (Сев. Междуречие). Саргон I. Покоряване на Шумер; победи над Елам.

Ок. 2230 г. пр.н.е. — Нарамсин. Разцвет на акадското царство. Завоевания в Сирия и Елам.

Ок. 2200 г. пр.н.е. — Завоюване на акадското царство от племената на гутеите.

XXIII в. пр.н.е. — Ново издигане на гр. Лагаш. Патеси Гудеа. Развитие на търговията и строителството.

Края на XXII–XXI в. пр.н.е. — Издигане на г. Ур; обединяване на южните градове на Междуречието; III династия на Ур.

Края на XXII в. пр.н.е. — Законите на царя Ур-Наму.

2100–2042 г. пр.н.е. — Цар Шулги; завоюване на Южен Шумер.

Края на XXI в. пр.н.е. — Разгромяване на Ур от войските на Мари и Елам; образуване на държавите Ларса и Исин.

XX в. пр.н.е. — Законите на Билалама; затвърдяване на робовладелския строй.

Края на XIX в. пр.н.е. — Образуване на аморейската държава с център във Вавилон.

1792–1750 г. пр.н.е. — Цар Хамурапи. Обединяване на Междуречието под властта на Вавилон.

Ок. 1750 г. пр.н.е. — Нахлуване на каситите във Вавилон.

1595 г. пр.н.е. — Окончателно завоюване на Вавилон от каситите.

1595–1204 г. пр.н.е. — Каситската династия във Вавилон.

Кр. XI — ср. VII в. пр.н.е. — Халдейското царство в Южна Месопотамия.