Уошингтън Ървинг: Приключенията на зидаря

— Кажете, моля ви — попитал той, — кой е живял преди в тази къща?

— Да го вземат мътните! — извикал собственикът. — Един стиснат свещеник, който се интересуваше само от себе си. Разправяха, че е неимоверно богат и тъй като нямаше роднини, очакваха да остави всичките си съкровища на църквата. Умря внезапно и в къщата се струпаха свещеници и монаси да вземат богатството му, но намериха само няколко дуката в кожена кесийка. На мен се падна най-лошият късмет, тъй като след смъртта си старият продължава да живее в къщата ми, без да плаща наем, а срещу мъртвец не може да се заведе дело. Хората говорят, че нощем чуват звън на злато в спалнята на стария свещеник, сякаш си брои парите, а понякога от двора долитат стонове и пъшкане. Верни или не, тези приказки създадоха лошо име на къщата ми и никой не иска да живее в нея.

— Достатъчно — казал зидарят решително, — нека да поживея в къщата ти без наем, докато се появи някой по-добър наемател, а в замяна ще я поправя и ще усмиря неспокойния дух, който я обитава. Аз съм добър християнин и беден човек и не бих се изплашил и от самия дявол, дори ако ми се яви като голяма торба с пари!

Предложението на честния зидар било прието с радост. Той се настанил със семейството си в къщата и изпълнил обещанието си. Малко по малко я възстановил до предишното й състояние. Нощем в стаята на покойния свещеник вече не се чувал звън на злато, но започнал да се чува денем в джоба на живия зидар. С една дума, за удивление на всички съседи той бързо натрупал пари и станал един от най-богатите хора в Гранада. Дарявал големи суми на църквата — несъмнено за успокоение на съвестта си, а тайната на гробницата разкрил едва на смъртния си одър пред своя син и наследник.

На стръмния склон на хълма Алба и син — най-високата част на Гранада — се намират останките от някогашен дворец, построен наскоро след завземането на Испания от арабите. Сега е превърнат в работилница и е забравен от всички, така че въпреки помощта на мъдрия и всезнаещ Матео Хименес трябваше да положа много усилия да го открия. Сградата все още носи името, с което е била известна през вековете, а именно La Casa del Gallo de Viento, т.е. Къщата с ветропоказателя. Нарекли двореца така заради бронзовата фигура на войник, яхнал кон, въоръжен с щит и копие; фигурата се издигала на една от кулите и се завъртала при всеки полъх на вятъра. Имало арабски надпис:

Според мавританските хроники този Абен Хабуз бил военачалник от нападащата армия на Тарик, който го оставил за alcaide 3 3 Началник на крепост или затвор (исп.) — Б.пр. на Гранада. Смята се, че издигнал тази войнствена фигура като вечен паметник на мюсюлманските жители, които, отвсякъде обградени от врагове, трябвало да бъдат постоянно нащрек, готови за бой, за да запазят сигурността си.

Легендата обаче разказва други неща за този Абен Хабуз и двореца му; според нея бронзовият конник първоначално бил талисман с големи достойнства, макар че в следващите векове загубил вълшебните си свойства и се превърнал в обикновен ветропоказател.

А ето и легендата, която имам предвид…

© 1984 Мария Райчева, превод от английски

© 1984 Дидид Бурилкова, превод от английски

Washington Irving

The Adventure of the Mason, 1832

Сканиране и разпознаване: Борис Борисов, 2009

Редакция: NomaD, 2009

Издание:

Уошингтън Ървинг. Къщата с призраците. Новела и легенди

Второ издание

Издателство „Отечество“, София, 1984

Съставител и редактор: Огняна Иванова

Художник: Светлана Йосифова

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Методи Андреев

Коректор: Мая Лъжева

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12202]

Последна редакция: 2009-06-19 21:20:00

Уважаеми свещенико (исп.) — Б. пр.

„Абен Хабуз, мъдрецът, казва право:

тъй андалусецът се защищава.“

Началник на крепост или затвор (исп.) — Б.пр.