Уошингтън Ървинг - Легенда за Розата на Алхамбра (Или пажът и ловният сокол)

Тържеството на музиката, или по-скоро на магическата лютня, било пълно; демонът на меланхолията бил прогонен и, така да се каже, мъртвецът съживен. Разтворили широко прозорците и пищният блясък на испанското слънце нахлул в доскоро погребалната стая. Всички очи се обърнали към прекрасната вълшебница, но лютнята била паднала от ръката й; тя се свлякла на пода, но още следващия миг била здраво притисната в прегръдките на Руис де Аларкон.

Скоро след това била отпразнувана великолепната сватба на щастливата девойка… но, чакайте, вече чувам въпроса на читателя: как Руис де Аларкон оправдал дългото си мълчание? О, за всичко бил виновен гордият му и властен стар баща. Освен това, ако двама млади наистина се харесват, скоро спокойно уреждат въпроса помежду си и намерили се веднъж, завинаги погребват всички минали скърби.

Но как гордият и стар баща се съгласил с този брак?

О, той лесно превъзмогнал скрупулите си, след като си поприказвал с кралицата и особено след като видял как почестите и наградите се изсипвали върху прекрасната любимка на владетелката. И освен това, нали знаете, че лютнята на Хасинта притежавала магически свойства и можела да покори както най-твърдата глава, така и най-ледената гръд?

А какво станало с вълшебната лютня?

О, това е най-любопитната част от цялата история и ясно доказва достоверността й. Известно време лютнята останала в семейството, но после била открадната и отнесена в Италия от големия певец Фаринели, както се предполага от чиста завист. След смъртта му тя попаднала в други ръце, които не знаели нищо за магическите й свойства. Среброто претопили, а струните прехвърлили върху една стара цигулка „Кремона“. Те все още пазят част от вълшебната си сила. Ще ви прошепна нещо на ухото, но нека да си остане между нас. Тази цигулка сега омагьосва целия свят. Това е цигулката на Паганини.

© 1984 Правда Митева, превод от английски

Washington Irving

Legend of the Rose of the Alhambra, 1832

Сканиране и разпознаване: Борис Борисов, 2009

Редакция: NomaD, 2009

Издание:

Уошингтън Ървинг. Къщата с призраците. Новела и легенди

Второ издание

Издателство „Отечество“, София, 1984

Съставител и редактор: Огняна Иванова

Художник: Светлана Йосифова

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Методи Андреев

Коректор: Мая Лъжева

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12207]

Последна редакция: 2009-06-19 21:20:00

В случая възклицание в смисъл „За бога, господине!“ — Б.пр.

Горко ми! — Б.пр.