Варлам Шаламов - Парче месо

Той кимна към Подосенов и лицето на онзи застина от безмерен ужас.

— Знаеш ли го какви ги върши — весело говореше Кононенко, като сочеше с пешкира към Подосенов. — В пикнята си — ей го къде е бурканчето, под леглото му — прибавя от собствената си кръв… Одраска сй пръста и капне една капка в пикнята. Начетен. Цял доктор. Заключителен лабораторен анализ: в урината има кръв. И нашият „доктор“ остава в болницата. Е, кажи ми, такъв човек заслужава ли да живее, или не?

— Не знам — рече Голубев.

— Не знаеш ли? Знаеш. А вчера те донесоха тебе. Ти беше с мен в етапния затвор, нали? Преди тогавашната ми присъда. Тогава се казвах Кононенко…

— Нито съм те чувал, нито съм те виждал — каза Голубев.

— Не е вярно, виждал си ме. Затова реших. Вместо „доктора“ — тебе да очистя. Той какво е виновен? — Кононенко посочи към бледото лице на Подосенов, което бавно, много бавно бе започнало отново да поруменява. — Какво е виновен той — спасява си живота. Както и ти. Или например аз…

Кононенко кръстосваше стаята, като пресилваше от длан на длан парченцата от получената бележка.

— И щях да ти видя сметката, да те пратя на луната, окото ми нямаше да мигне. Ама фелдшерът ми донесе бележка, разбираш ли… Трябва бързо да се измъквам оттук. В мината кучетата 3 3 Виж разказа „Войната на кучетата“. — Б.пр. избиват нашите. Викат на помощ всички апаши, дето сме в болницата. Не познаваш ти нашия живот… Не го познаваш, левако!

Голубев мълчеше. Знаеше го този живот. Като левак, разбира се — отстрани.

Следобед Кононенко го изписаха и той завинаги изчезна от живота на Голубев.

Докато третото легло стоеше празно, Подосенов успя да се прехвърли на края на леглото на Голубев, седна в краката му и зашепна:

— Казаков ще ни удуши, непременно ще удуши и двама ни. Трябва да кажем на началството…

— Я върви на майната си — рече Голубев.

© Варлам Шаламов

© 1994 Александър Талаков, превод от руски

Варлам Шаламов

Кусок мяса,

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010

Издание:

Варлам Шаламов. Колимски разкази

Първо издание

Съставителство: Александър Талаков

Превод: Александър Талаков

Редактор: Иван Дойчинов

Технически редактор: Любица Златарева

Коректор: Красимира Петрова

ISBN 954-411-015-I (том I)

ISBN 954-411-016-X (том II)

Издателство „Факел“, София, 1994

Варлам Шаламов. Колымские рассказы, Изд. „Молодая гвардия“, М. 1989

Варлам Шаламов. Левый берег, Изд. „Современник“, М. 1989

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16711]

Последна редакция: 2010-07-13 16:30:00

На жаргона на криминалните „човек“ означава свой, също престъпник. — Б.пр.

Явлението е било често срещано, особено през 1905–1906 г. Някой с малка присъда по пътя към мястото на заточението е сменял името си с някой с голяма присъда, обикновено срещу заплащане, дрехи или друго възнаграждение. Когато осъденият, представящ се за човека с малката присъда, изтърпи наказанието си и излезе на свобода, другият затворник разкрива истинското си име. Наричали са ги „сухари“, т.е. продали се за „торба сухари“. — Б.пр.

Виж разказа „Войната на кучетата“. — Б.пр.