Варлам Шаламов - Академикът

На вратата се подаде глава на жена с фризьорска каска. „Домашно обслужване“ — отбеляза сякаш между другото журналистът.

— Извинете. — Академикът се измъкна иззад пианото и бързо излезе от стаята, като затвори вратата след себе си.

Голубев поразмаха отеклата си ръка и подостри молива.

От коридора долиташе гласът на академика — енергичен, не много рязък, без да бъде прекъсван.

— Шофьорът — поясни той, появявайки се в стаята. — Никога не може да разбере в колко часа трябва да докара колата… Да продължим — рече той, докато минаваше зад пианото и се навеждаше над него, за да го чува Голубев. — Вторият раздел е за успехите на теорията на информацията, електрониката и математическата логика — с една дума, на всичко онова, което е прието да се нарича кибернетика.

Изпитателният поглед на черните очи срещна очите на Голубев, но журналистът беше невъзмутим. Академикът бодро продължи:

— В тази модерна наука отначало малко бяхме поизостанали от Запада, но бързо наваксахме и сега сме начело. Смятаме да открием катедри по математическа логика и по теория на игрите.

— Теория на игрите ли?

— Именно, наричат я още теория на Монте Карло — бавно каза академикът. — Движим се в крак с времето. Впрочем вие…

— Журналистите никога не са успявали да бъдат в крак с времето — рече Голубев. — За разлика от учените…

Голубев придърпа пепелника с форма на главата на Мефистофел.

— Много ми допадна — рече той.

— Какво говорите — каза академикът. — Случайна придобивка. Та аз не съм колекционер, „аматьор“, както казват французите, просто глината отморява очите.

— Разбира се, разбира се, прекрасно занимание — Голубев искаше да каже увлечение, но го достраша да не би от началното „у“ да му изскочи изкуствената челюст, която му бяха поставили съвсем наскоро. Протезата не понасяше звука „у“. — Е, благодаря ви — рече Голубев, като се изправяше и подреждаше листата. — Желая ви всичко най-хубаво. Ще ви изпратим коректурите.

— Ако има нещо — академикът се смръщи, — нека в редакцията прибавят каквото трябва. Аз съм човек на науката, може и да не знам някои неща.

— Не се безпокойте. Ще видите всичко на коректури.

— Желая ви успех.

Академикът излезе да изпрати журналиста в коридора, запали лампата и гледаше със съчувствие как Голубев навлича прекалено новото си кораво палто. Лявата му ръка с мъка улучи ръкава и Голубев се зачерви от напрежение.

— От войната ли е? — прояви учтив интерес академикът.

— Почти — отвърна Голубев. — Почти.

И излезе на мраморното стълбище.

Раменните стави на Голубев бяха разкъсани по време на един разпит през тридесет и осма година.

© Варлам Шаламов

© 1994 Александър Талаков, превод от руски

Варлам Шаламов

Академик,

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010

Издание:

Варлам Шаламов. Колимски разкази

Първо издание

Съставителство: Александър Талаков

Превод: Александър Талаков

Редактор: Иван Дойчинов

Технически редактор: Любица Златарева

Коректор: Красимира Петрова

ISBN 954-411-015-I (том I)

ISBN 954-411-016-X (том II)

Издателство „Факел“, София, 1994

Варлам Шаламов. Колымские рассказы, Изд. „Молодая гвардия“, М. 1989

Варлам Шаламов. Левый берег, Изд. „Современник“, М. 1989

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16702]

Последна редакция: 2010-07-13 16:30:00