Варлам Шаламов: Шахът на доктор Кузменко

Доктор Кузменко изсипа шаха на масата.

— Толкова е прекрасен — казах аз, разполагайки фигурите на шперплатовата дъска. Това беше шах от фина ръчна изработка. Игра на тема „Смутното време в Русия“ 1 1 Период от руската история (1598–1613), в който политическата криза след смъртта на Иван Грозни е съпроводена и с редица природни бедствия. — Б.пр. . Полски жолнери и казаци обкръжаваха високата фигура на основния самозванец — краля на белите. Бялата царица имаше резките енергични черти на Марина Мнишек 2 2 Марина Мнишек (1588–1614) — полска аристократка, женена за Лъже-Дмитрий и коронясана като руска царица. — Б.пр. . Хетман Сапега и Раздивил 3 3 Влиятелни литовски, полски и белоруски родове, подкрепили възкачването на Лъже-Дмитрий на престола. — Б.пр. стояха на дъската като офицери на самозванеца. Черните стояха на дъската като в монашески дрехи — оглавяваше ги митрополит Филарет. Над монашеското расо Пересвет и Ос-лябя 4 4 Легендарни монаси от Троицко-Сергиевския манастир, подкрепили през 14-и век княз Дмитрий в Куликовската битка. — Б.пр. бяха сложили ризници и бяха извадили от ножниците къси мечове. Троицко-Сергиевите кули стояха на квадрати А8 и Н8.

— Наистина е прекрасен. Не мога да му се нагледам…

— Само че — казах аз — тук има историческа неточност: първият самозванец не е обсаждал Лаврите.

— Да-да — каза докторът — Вие сте прав. А не Ви ли се струва странно, че до този момент историята не знае кой е бил този първи самозванец, Гришка Отрепиев?

— Това е само една от многото хипотези, при това не най-вероятната. Но пък е на Пушкин. Борис Годунов също не е бил такъв, какъвто го описва Пушкин. Това е ролята на поета, драматурга, романиста, композитора, скулптора. На тях им принадлежи тълкуването на събитията. Това е деветнайсети век с неговата жажда да обясни необяснимото. В средата на двайсети век един документ би изместил всичко. Хората биха вярвали само на документа.

— Има писмо, писано от самозванеца.

— Да, царевич Дмитрий е показал, че е културен човек, грамотен монарх, достоен за най-добрите царе на руския престол.

— И все пак — кой е той? Никой не знае кой е бил руският монарх. Ето какво значи полска тайна. Безсилие на историците. Срамота. Ако действието се развиваше в Германия, все отнякъде щяха да се намерят документи. Немците обичат документите. А високопоставените господари на самозванеца добре са знаели да пазят тайна. Колко хора са убити — от тези, които са се докоснали до тази тайна.

— Вие преувеличавате, доктор Кузменко, като отричате нашите способности да пазим тайна.

— Изобщо не ги отричам. Нима смъртта на Осип Манделщам не е тайна? Къде и кога е умрял? Има сто свидетели на неговата смърт от побоища, от глад и студ — в обстоятелствата, свързани със смъртта, няма разминаване — и всеки от тези сто измисля свой разказ, своя легенда. А смъртта на сина на Герман Лопатин, убит само защото е син на Герман Лопатин? Трийсет години му търсят следите. На роднините на бившите партийни вождове от типа на Бухарин и Риков, им издадоха справки за смъртта, като тези справки са разтеглени из толкова години — от трийсет и седма до четирийсет и пета. Но никой и никъде не се е срещал с тези хора след трийсет и седма или трийсет и осма година. Всичките тези справки са за утеха на роднините. Датите на смъртта са произволни. По-правилно ще бъде да предположим, че всички те са разстреляни не по-късно от трийсет и осма година в московските подземия.

— Струва ми се, че…

— А помните ли Кулагин?

— Скулптора ли?

— Да! Той изчезна безследно, когато много хора изчезваха. Изчезна с чуждо фамилно име, което в лагера му беше сменено на номер. А номерът беше наново сменен с трето фамилно име.

— Чувал съм за такива неща, — казах аз.

— Ето този шах е негово дело. Кулагин го изработил от хляб в Бутирския затвор през трийсет и седма година. Всички арестанти от кулагинската килия часове наред са предъвквали този хляб. Важно е било да се улови моментът, когато слюнката и раздъвканият хляб влизат в някакво уникално съединение, като това го е преценявал самият майстор. Неговото постижение било в това да извади от устата тесто, готово да приеме всякаква форма под натиска на пръстите на Кулагин и да се втвърди завинаги, като цимент на египетска пирамида.

Кулагин е направил така две игри. Втората е „Кортес завоюва Мексико“. Мексиканското смутно време. Испанците и мексиканците Кулагин ги е продал или ей така ги е дал на някого от затворническото началство, а руското „Смутно време“ е взел със себе си в етапа. Правено е с кибритена клечка, с нокът — нали в затвора забраняват всякаква железария.