Болшинството бяха с умишлено направени трофични язви — с игла, обилно намазана с газ, се предизвикваше подкожно възпаление. Тези болни можеше да бъдат приети или да не се приемат. При тях нямаше опасност за живота.
Особено много такива, жени, идваха от совкоза „Елген“, а по-късно, когато бе открита специалната златна мина за жени „Дебна“ — с ръчни колички, лопати и кирки, броят на възпаленията в тази мина значително се увеличи. Това беше същата онази мина, в която санитарките бяха съсекли с брадва лекарката, прекрасната възрастна лекарка Шицел, родом от Крим. Преди да отиде там, тя работеше в болницата, но „досието“ й я отведе в мината, на смърт.
Клавдия Ивановна отиде да догледа постановката на лагерната културна бригада, а фелдшерът легна да спи. Но след час отново го събудиха: „Етап. Женски етап от «Елген»“.
Този етап щеше да е с много багаж. Но това бе грижа на надзирателите. Етапът не беше голям и Клавдия Ивановна рече, че сама ще го приеме, фелдшерът й благодари, заспа и начаса се събуди от нечие подбутване, от плач, от горчивите сълзи на Клавдия Ивановна. Какво се е случило?
— Не мога да живея повече тук. Не мога. Ще напусна дежурството си.
Фелдшерът си плисна студена вода от чешмата, и като се бършеше с ръкав, влезе в приемната.
Всички се смееха с цяло гърло! Болните, охраната, която ги бе докарала, надзирателите. На кушетката се мяташе някакво красиво, много красиво момиче. Не беше за първи път в болницата.
— Здравейте, Валя Громова.
— Е, най-сетне да видя един свестен човек.
— Каква е тази шумотевица?
— Не искат да ме приемат в болницата.
— Защо? Тя има проблеми с туберкулозата си.
— Че това е „пръч“ 2 2 Жена, която играе ролята на мъж при лесбийски акт. — Б.пр.
— грубо се намеси нарядчикът. — За нея имаше специално постановление. Забранено е да я приемат. Нали не е спала с мен. И изобщо с мъж…
— Всички лъжат — безсрамно се развика Валя Громова. — Вижте колко са нежни пръстите ми. Вижте петите ми…
Фелдшерът плю на пода и отиде в другата стая. Клавдия Ивановна изпадна в истерична криза.
© Варлам Шаламов
© 1994 Александър Талаков, превод от руски
Варлам Шаламов
В приёмном покое,
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010
Издание:
Варлам Шаламов. Колимски разкази
Първо издание
Съставителство: Александър Талаков
Превод: Александър Талаков
Редактор: Иван Дойчинов
Технически редактор: Любица Златарева
Коректор: Красимира Петрова
ISBN 954-411-015-I (том I)
ISBN 954-411-016-X (том II)
Издателство „Факел“, София, 1994
Варлам Шаламов. Колымские рассказы, Изд. „Молодая гвардия“, М. 1989
Варлам Шаламов. Левый берег, Изд. „Современник“, М. 1989
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16697]
Последна редакция: 2010-07-13 16:30:00
Криминални, които сътрудничат с началството в лагерите и с това нарушават апашките „закони“, поради което са във вражда с останалите криминални. По-подробно виж „Войната на кучетата“. — Б.пр.
Жена, която играе ролята на мъж при лесбийски акт. — Б.пр.