Варлам Шаламов: Военният комисар

— Да, познавам го, той е лежал в тази болница.

— След като не искате нищо за себе си, помолете го да ми отбележи във военната книжка, че съм се явила на отчет. Аз съм комсомолка, тука е така — ако може да не пътувам триста километра, ако може, значи все едно бог го праща.

— Добре, ще му кажа.

Кононов се върна и аз му изложих молбата на медицинската сестра.

— Е, къде е тя?

— Ето я там.

— Хайде, давай книжката, нямам печати в мене, но ще й донеса книжката след една седмица, като минавам оттук. — И Кононов сложи в джоба си военната книжка. Колата забоботи пред входа.

Мина седмица, но военният комисар не пристигна. Две седмици… Месец… След три месеца медицинската сестра дойде при мен да говорим.

— Ах, каква грешка направих! Трябваше… Тук има някакъв капан.

— Какъв капан?

— Не знам какъв, ще ме изключат от комсомола.

— Е за какво ще Ви изключат?

— За връзки с враг на народа, за това, че изпуснах от ръцете си военната книжка.

— Ама вие я дадохте на комисаря.

— Не, не беше така. Аз ви я дадох на Вас, а Вие — или на комисаря… Ето това изясняват в комитета. На кого съм я дала — на Вас или направо на комисаря. Аз казах, че на вас. Нали на Вас?

— Да, но аз пред Вас я дадох на военкома.

— Нищо подобно не знам. Знам само, че се е случило ужасно нещастие, изключват ме от комсомола, уволняват ме от болницата.

— Трябва да отидете в селището, в райвоенкомата.

— Да загубя две седмици? В самото начало трябваше да направя така.

— Кога заминавате?

— Утре.

След две седмици срещнах медицинската сестра в коридора като градоносен облак.

— Какво стана?

— Военкомът е заминал на континента, вече си е оправил сметките. Сега имам грижи — вадя нова книжка. Аз ще успея да направя така, че да ви изгонят от болницата, да ви пратят в наказателната мина.

— Ама аз какво общо имам?

— А кой друг? Това е хитър капан — така ми обясниха в МВД.

Аз се стараех да забравя за тази история. В края на краищата, никой в нищо още не ме беше обвинил и на разпит не ме беше викал, но паметта за полковник Кононов се обагри в някакви други тонове.

Една нощ внезапно ме викнаха на портала.

— Ето го, той е, — крещеше зад бариерата полковник Кононов. — Пуснете го!

— Минавайте. А вие, казват, сте се стегнали за континента?

— Аз се стегнах за отпуска, но не ме пуснаха в отпуска. Аз си издействах изплащане на дължимите заплати и се уволних. Напълно. Заминавам. Дойдох да се сбогувам.

— Само да се сбогувате?

— Не. Когато си предавах досиетата, в ъгъла на бюрото намерих една военна книжка — все не можех да си спомня откъде съм я взел. Ако беше на твое име, щях да се сетя. А на Левия бряг оттогава не съм бил. Ето, всичко е сложено. Печат, подпис, вземи и я дай на онази дама.

— Не, — казах аз. Вие й я дайте.

— Защо така? Сега е нощ.

— Аз ще я викна тук от вкъщи с куриер. Но трябва да я предадете лично, полковник Кононов.

— Ти си знаеш.

Медицинската сестра долетя и Кононов й връчи документа.

— Късно е, аз вече всички заявления подадох, изключиха ме от комсомола. Почакайте, напишете на бланката няколко думи.

— Моля за извинение.

И изчезна в мразовитата мъгла.

— Е, честито. Ако беше трийсет и седма година, щяха да ви разстрелят за такива номерца — зло каза сестрата.

— Да — казах аз — и вас също.

© Варлам Шаламов

© 2010 Татяна Ваксберг, превод от руски

Варлам Шаламов

Военный комиссар,

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010

Издание:

Варлам Шаламов. Колимски разкази

Фондация „Комунитас“

Съставителство, редакция и предговор: Едвин Сугарев

Преводачи: Александър Талаков, Татяна Ваксберг

Художник на корицата: Красимир Апостолов

Предпечат и корекции: П. Трифонова

Формат: 70/100/16, печатни коли: 34,5

Печат: Полиграфически комбинат - София

ISBN 978-954-9992-06-9

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16782]

Последна редакция: 2010-07-13 21:30:00

Главно управление на военизираната охрана към НКВД, отговарящо за охраната на тудовоизправителните лагери. — Б.пр.