Варлам Шаламов - Вратовръзката

Когато се продаваха малко билети, прожекцията ставаше обща за всички: най-хубавите места, последните редове — за волнонаемните, а първите — за затворниците: жените вляво, мъжете вдясно от пътеката. Тя разделяше салона на кръст, на четири части, и това беше много удобно за прилагане на лагерните правила.

Куцото момиче, което правеше впечатление и по време на прожекциите, го взеха в болницата, в женското отделение. Тогава още нямаше малки стаи — цялото отделение се помещаваше в една воинска спалня с поне петдесет легла. Маруся Крюкова беше за хирург.

— Какво й е?

— Остеомиелит — каза хирургът Валентин Николаевич.

— Без крак ли ще остане?

— Е, защо без крак.

Аз правех превръзките на Крюкова и вече ви разказах за живота й. След седмица температурата й спадна, а след още една Маруся я изписаха.

— Ще ви подаря вратовръзки, на вас и на Валентин Николаевич. По една красива вратовръзка.

— Добре, Маруся, добре.

Ивичка коприна сред десетките, стотици метри тъкани, бродирани, извезани на няколко смени в „Дома на дирекцията“.

— Ами контрольорката?

— Ще помоля нашата Ана Андреевна. (Май така се казваше надзирателката.)

— Ана Андреевна разреши. Бродирам, бродирам, бродирам…

— Не знам как да ви го кажа. Влезе Долматов и ги взе.

— Как така ги е взел?

— Аз бродирах. Тази за Валентин Николаевич вече беше готова. А вашата я довършвах. Сива. Вратата се отвори. „Вратовръзки ли бродирате?“ Приближи се до шкафчето ми. Пъхна вратовръзката в джоба си и излезе.

— Сега ще ви засилят по етапния.

— Не. Имам още много работа. Но толкова исках една вратовръзка за вас…

— Дребна работа, Маруся, все едно нямаше да я нося. Най-много да я бях продал.

За началото на концерта на лагерната „самодейност“ Долматов закъсня също както за филма. Тромав, с прекалено голямо шкембе за възрастта си, той се насочи към първата свободна пейка.

Крюкова стана от мястото си и размаха ръце. Разбрах, че прави знаци на мен.

— Вратовръзката, вратовръзката!

Успях да огледам вратовръзката на началника. Беше сива, бродирана, високо качество.

— Вашата вратовръзка — извика Маруся. — Вашата или на Валентин Николаевич.

Долматов седна на мястото си, завесата се разтвори както винаги и концертът на самодейността започна.

© Варлам Шаламов

© 1994 Александър Талаков, превод от руски

Варлам Шаламов

Галстук,

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010

Издание:

Варлам Шаламов. Колимски разкази

Първо издание

Съставителство: Александър Талаков

Превод: Александър Талаков

Редактор: Иван Дойчинов

Технически редактор: Любица Златарева

Коректор: Красимира Петрова

ISBN 954-411-015-I (том I)

ISBN 954-411-016-X (том II)

Издателство „Факел“, София, 1994

Варлам Шаламов. Колымские рассказы, Изд. „Молодая гвардия“, М. 1989

Варлам Шаламов. Левый берег, Изд. „Современник“, М. 1989

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16683]

Последна редакция: 2010-07-13 15:30:00