Николай Гогол - Мъртви души

— Предоставям на преценката на ваше превъзходителство да кажете какво е платното и какъв е сапунът, и какво е това нещо, което купих вчера! — При тия думи Чичиков сложи на главата си фесчето, везано със злато и мъниста, и застана като персийски шах, изпълнен с достойнство и величие.

Но без да отговори на въпроса, негово превъзходителство каза със загрижен вид:

— Трябва да поговоря с вас по работа — Почтеният търговец с немски изговор бе веднага изпратен и те останаха сами.

— Знаете ли каква неприятност? Намерено е друго завещание на старата, направено преди пет [години]. Половината от имението се дава на манастира, а другата — на двете възпитанички по половина и повече нищо никому.

Чичиков остана слисан.

— Но това завещание е празна работа. То не значи нищо. То е унищожено от второто.

— Ала в последното завещание не е казано, че с него се унищожава първото.

— То се подразбира от само себе си. Последното унищожава първото. Това са глупости. Това първо завещание не го бива за нищо. Аз зная добре волята на покойната. Аз бях при нея. Кой го е подписал? Кои са били свидетели?

То е засвидетелствувано, както се полага, в съда. Свидетели са бившият съдия по съвест Бурмилов и Хаванов.

„Лошо — помисли си Чичиков, — Хаванов, казват, е честен, а Бурмилов е стар лицемер, чете в празник Апостола в църква.“

— Но глупости, глупости — каза той гласно и веднага почувствува, че е решен на всичко. — Аз зная тая работа по-добре: аз присъствувах при последните минути на покойната. Аз зная това най-добре. Готов съм лично да се закълна.

Тия думи и решителността му успокояха за минута Леницин. Той беше много развълнуван и дори бе почнал да подозира дали не е имало от страна на Чичиков някаква фабрикация по въпроса за завещанието. Сега сам се укори за подозрението. Готовността да се закълне беше явно доказателство, че Чичиков е невинен. Ние не знаем дали Павел Иванович наистина би намерил мъжество да се закълне в евангелието, но има мъжество да го каже.

— Бъдете спокоен, аз ще поговоря по тоя въпрос с някои юрисконсулти. От ваша страна сега не трябва да се предприема нищо; вие трябва да бъдете съвсем настрана. А пък сега аз мога да живея в града, колкото ми се иска.

Чичиков веднага заповяда да му докарат колата и отиде при юрисконсулта. Тоя юрисконсулт беше необикновено опитен човек. От петнадесет години той беше под съд и тъй можа да се нагласи, че невъзможно бе да го уволнят от длъжност. Всички знаеха, че би трябвало шест пъти да бъде пратен на заточение за подвизите си. Той бе заподозрян във всичко и от всички страни, но не можеха да бъдат представени никакви явни и доказани улики. Тук наистина имаше нещо тайнствено и той смело би могъл да бъде сметнат за магьосник, ако описаната от нас история беше от времената на невежеството.

Юрисконсултът го порази със своя студен вид, с омазания си халат, представляващ пълна противоположност на хубавите мебели от махагон, на златния часовник под стъкления капак, на полилея, прозиращ през тюления калъф, който го предпазваше, и изобщо на всичко, което беше наоколо и носеше върху си ярък печат на европейска просвета.

Без да се възпира обаче от скептичната външност на юрисконсулта, Чичиков обясни затруднителните пунктове на делото и изобрази в примамлива перспектива благодарността, която без друго щеше да последва за добрия съвет и участието.

Юрисконсултът отговори на това, като представи несигурността на всичко земно и също тъй изкусно даде да се разбере, че жеравът в небето не значи нищо, а човек трябва да има синигер в ръката си 100 100 Непреводима игра на думи: на руски „синица“ значи и синигер, и синя банкнота от пет рубли. — Б. пр. . Скептичната студенина на философа веднага изчезна. Той се оказа извънредно добродушен човек, извънредно приказлив и извънредно приятен в разговорите си, който по изкусните си изрази не отстъпваше дори и на Чичиков.

— Позволете, вместо да завеждате дълго дело — вие навярно не сте разгледал добре самото завещание: там навярно има някаква добавка. Вземете го за известно време у дома си. Макар че е забранено, разбира се, да се вземат подобни работи в къщи, но ако помолите добре някои чиновници… Аз от своя страна ще употребя влиянието си.

„Разбирам“ — помисли Чичиков и каза:

— Наистина не помня добре дали там има добавка, или не — Сякаш той самият не беше писал това завещание.

— Най-добре проверете. Но във всеки случай — продължи той твърде добродушно — бъдете винаги спокоен и не се смущавайте от нищо, дори и да се случи нещо по-лошо. Никога и в нищо не се отчайвайте, няма непоправима работа. Гледайте мене: аз винаги съм спокоен. Каквито и обвинения да се отправят срещу мене, спокойствието ми е непоколебимо — Лицето на юрисконсулта-философ излъчваше наистина необикновено спокойствие, така че Чичиков много… 101 101 Изречението не е довършено.