Урсула Гуин - Светът се нарича дъбрава

— Не разбираш ли какви неприятности ми създаваш, Дон? — беше го попитал Джуджу Серенг и думите му бяха прозвучали съвсем безжизнено, както винаги. — Ние сме сключили формално примирие с хорите и получихме изрична заповед от Земята да не пречим на местното население с развит интелект и да не предприемаме никакви наказателни акации. Пък и как бихме могли да ги предприемем? Дори сега, след като момчетата от Кинг и Южен Централ са тук при нас, ние пак сме по-малко от две хиляди. Колко още има на Ява, около шейсет и пет души, не повече, нали? Наистина ли смяташ, че две хиляди души могат да излязат срещу три милиона мислещи врагове, Дон?

— Джуджу, и петдесет души могат да свършат това — въпрос на желание, умение и оръжие!

— Глупости! По-важното е, Дон, че сме сключили примирие и ако то бъде нарушено, с нас е свършено. То е единствената ни закрила в момента. Може би когато корабът се върне от Престно и стане ясно какво се е случило тук, ще се вземе решение за унищожението на хорите, но ние не знаем ще стане ли това. Хорите изглежда наистина имат намерение да спазват примирието, нали все пак това си беше тяхна идея, и ние също трябва да го спазваме. Те могат да ни пометат просто със своята многочисленост, както направиха с Центравил. Били са с хиляди. Не можеш ли да разбереш това, Дон?

— Слушай, Джуджу, естествено че разбирам. Ако те е страх да използваш трите хоптера, които все още са при теб, можеш да ми ги изпратиш тук с няколко души, които виждат нещата като нас. Ако ще ви освобождавам сам, още няколко хоптера биха ми свършили добра работа.

— Ти няма да ни освободиш, ами направо ще ни изпепелиш, глупак мръсен. Веднага изпрати последния хоптер тук, в Централ. Това е изрична заповед на полковника за теб, като изпълняващ длъжността командващ лагер. Използвай го, за да прехвърлиш хората си — дванайсет полета, няма да ти отнемат повече от четири местни денонощия. Изпълнявай заповедта и то веднага!

Динг! И се изключи. Страх го беше да продължава спора с него.

Отначало се тревожеше, че могат да изпратят техните хоптери, за да бомбардират или обстрелват лагера Ню Ява, защото по устав поведението му отговаряше на неподчинение, а старият Донг не понасяше независимите елементи. Нали вече си го изкара веднъж на Дейвидсън заради една дребна наказателна акция на Смит. Старото Куку, като повечето офицери, обичаше да му се подчиняват. Опасността от такова поведение е, че и самият офицер изпитваше необходимост да се подчинява. Дейвидсън изведнъж осъзна, през нещо като шок, че хоптерите не бяха заплаха за него, защото Донг, Серенг, Госи, дори Бентън се страхуваха да ги изпратят. Хорите им бяха заповядали да държат хоптерите в Човешкия резерват и те се подчиняваха на заповедта.

Господи, как не му прилоша при тази мисъл. Беше време да действа. Бяха изчакали почти две седмици. Неговият лагер бе добре укрепен, бяха доизградили отбранителната стена по такъв начин, че нито един от малките маймуночовеци не можеше по никакъв начин да премине над нея, а онзи умник, Ааби, беше измайсторил спретнати саморъчни мини и ги беше посял навсякъде, около ограждението в полоса от около стотина метра. Беше време хорите да разбират, че могат да разиграват онези овци от Централ, но на Ню Ява имаха срещу себе си мъже.

Той се издигна с хоптера и оттам поведе един пехотен взвод от петнайсетина души към бърлогата на хорите южно от лагера. Беше се научил да забелязва тези места от въздуха. Знаците, които ги издаваха, бяха овощните градини — съсредоточаване на даден вид дървета, макар и не подредени в редове, както правят хората. Беше просто невероятно колко много такива обиталища откриваше човек, след като се научеше да ги разпознава. Гората бе пълна с тях. Наказателният взвод изгори това обиталище на ръка, а след това той и още няколко момчета откриха с хоптера още едно на по-малко от четири километра от лагера. И тук, за да няма никакво съмнение, че е действал той, за да остане видим белег за това, пусна бомба. Една запалителна бомба и то не голяма, обаче как гореше зелената козина от нейния огън! В гората остана голяма дупка, а по ръбовете на кратера продължаваше да гори.

Естествено, това беше истинското му оръжие, когато трябваше да се изпълни голяма наказателна акция. Горски пожар! Можеше да подпали, който си поиска от тези острови с бомби и огнено желе, които просто да пуска от хоптера. Трябваше да изчака само един-два месеца, да мине дъждовният сезон. Кой да предаде на огъня — Кинг или Смит, или Централ? На първо място Кинг, може би, като леко предупреждение, тъй като там не бяха останали хора, а след това Централ, ако онези не се вразумят дотогава.