Урсула Гуин: Най-далечният бряг

Всички наблюдаваха как пътешествениците слизат, като единият подкрепяше другия. Видяха ги как се оглеждат със странно задоволство, сериозност и удивление. Драконът се сви и застина подобно камък, докато те се спуснаха от гърба му и се изправиха до него. Той извърна глава към Върховния жрец, който му говореше нещо, и му отвърна кратко. Посрещачите успяха да зърнат отстрани израза на това златисто, студено, насмешливо око. Онези, които разбираха, чуха как драконът каза:

— Доведох младия крал в неговото кралство и стария човек в неговия дом.

— Той е малко по-далеч, Калесин — промълви Гед. — Още не съм стигнал там, където трябва да отида.

Жрецът погледна надолу към покривите и кулите на Големия дом, озарени от слънцето, и леко се усмихна. После се извърна към Арен, който стоеше висок и строен в протритите си дрехи и едва се държеше на крака от умора след дългия полет и от удивление след всичко преживяно. Гед коленичи пред него и сведе посивялата си глава пред очите на всички.

Сетне се изправи и целуна младежа по бузата с думите:

— Когато се възкачиш на трона си в Хавнър, скъпи мой приятелю и повелителю, царувай дълго и мирно.

След това погледна учителите и младите магьосници, момчетата и градските люде, скупчени по склоновете и в подножието на могилата. Лицето му бе спокойно, а очите му се смееха почти като очите на Калесин. Обърна се и отново се изкачи по крака и рамото на дракона, за да възседне шията му, макар и без юзди между огромните дъги на крилете. Тогава те се разпериха с грохот и старият Калесин подскочи във въздуха. Драконовата паст гръмко избълва огън и дим, заплющяха крилете му. Страшилището възви в кръг над хълма и полетя на североизток към онази част на Землемория, където се намира планинският остров Гонт.

Повелителят на вратата каза усмихнат:

— Неговото дело е свършено. Той се завръща у дома.

И всички гледаха след дракона, който се рееше между морето и слънцето, докато се загуби от погледа.

В „Подвизите на Гед“ се говори, че някогашният Върховен жрец отишъл на коронацията на Единния крал на всички острови в Кулата на меча в Хавнър, сърцето на света. Пее се в песента, че когато церемонията свършила и пиршествата започнали, той си тръгнал и се спуснал сам към хавнърското пристанище. Там, във водата, чакала една стара, обрулена от бури и протрита от годините лодка, празна и без платно. Гед повикал лодката с името й „Взор“ и тя дошла при него. Щом се качил в нея, Гед обърнал гръб на сушата и лодката поела без вятър, платно или весла. Понесла го надалеч от пристан и уют, на запад покрай островите, през морето. И повече нищо не се чуло за него.

Ала на остров Гонт разправят историята по-различно. Казват, че младият крал Лебанен самичък дошъл в Гонт да покани Гед на коронацията. Обаче не го намерил нито на гонтийското пристанище, нито в Ри Алби. Никой не можал да му каже къде е, знаели само, че бил тръгнал през горите към планината. Казват, че често ходел там и с месеци не се завръщал и никой не познавал пътищата на неговата самота. Някои предложили да го потърсят, но Единният крал им забранил с думите:

— Той владее по-велико царство от моето.

И тъй, кралят напуснал планината, качил се на кораба и се завърнал в Хавнър, за да получи короната.

© 1972 Урсула Ле Гуин

© 1992 Мария Кръстева, превод от английски

Ursula K. Le Guin

The Farthest Shore, 1972

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

ЗЕМЛЕМОРИЯ ІІІ: НАЙ-ДАЛЕЧНИЯТ БРЯГ. 1993. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика, No.1. Фантастичен роман. Превод: от англ. Мария КРЪСТЕВА [The Farthest Shore / Ursula le GUIN (1973)]. Предговор: За тези, които не са чели „Землемория“ І и ІІ [резюме] — Александър КАРАПАНЧЕВ — с.6–8. Художник: Боб ЕГЛИТЪН (1990). Графика: Камен АТАНАСОВ [портрет на писателката]. Формат: 70×100/32 (17 см). Печатни коли: 14. Тираж: 20 000 бр. Страници: 224. Цена: 18.00 лв. ISBN: 954-570-002-5.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/876]

Последна редакция: 2006-08-06 15:30:52

Думата означава риск, предизвикателство. — Б.пр.