И стигаме до главния въпрос: Какъв е смисълът на тази свръхсаможертва на поборниците, които работят за освобождението, пак ще повторя — социално, национално и духовно, понеже няма как да бъде само едното освобождение, за да изтръгне човек роба от себе си? И защо ние не можем да се поучим от техните примери и от тяхната жертва.? Аз също нямам отговор на този въпрос. Може би времето ще го даде.
Важно е да се продължава духовния пример. А алманах „Околчица“ е може би единственото литературно списание или алманах в България, поне аз не знам друг, който да има такава последователна патриотична насоченост и насоченост към това — да се връщаме отново и отново към заветите на Ботев, тази велика космополитна, социална и национална душа.
Аз намирам, че всеки опит на съвременен български писател, всяко усилие да се служи на българското слово, е всъщност усилие да се служи на храма на българския дух, на българската църква, на българското образование, на българския град. Изобщо — един опит за строителство. И в крайна сметка пак опираме до заветите на Ботев, този велик духовен строител.
В „Околчица“ виждаме произведения на големи наши писатели и поети, в същото време творби на по-млади автори, които дават своята заявка за работа на нивата на българското слово. Тук имаме, слава богу, постоянното припомняне на архивите, на документалистиката (те никога не умират, те са живи), отново е публикувана великолепната студия, може би една от най-добрите, които анализират поетическото творчество на Ботев, това е студията на д-р Кръстев. Има и други архивни материали. Накратко, ние трябва да поздравим Марин Ботунски и екипа, който работи върху алманах „Околчица“. Важен е този духовен пример, който вие давате на другите градове и на нацията — с вашата богата програма, с походите по стъпките на Ботевите четници, с тези няколко дена, в които над града витае сянката и духът на Ботев.
Сигурно е, че повечето от така наречените „силни на деня“ няма да се трогнат, няма да разберат, но те не са се трогвали и тогава. За съжаление всички ние знаем ужаса на Ботев, когато идва тук и вместо обещаните му от Заимов двеста човека — никой не го чака, а един овчар най-цинично му казва „няма ли да платиш шилетата“. И вода не му дали. Горе-долу сега е същото положение в отношението на официалната държава към хората на духа, с малки изключения. Затова ще се върна към първоначалната си мисъл: Няма как да изтръгнем робското у себе си, ако не погледнем цялостно подвига на тези хора. Той не е само борба за национално освобождение. Той е и борба за духовно освобождение, всекидневно изтръгване на роба и робското от самия себе си. Ботев и неговите четници много добре са знаели, че отиват курбан. Ботев и Левски, и поборниците, са едни от нашите икони. Като великомъчениците, от борбата за нашата православна църква, те рано или късно ще бъдат канонизирани. Те са вършили една и съща дейност: спасение на българското отечество и на българския дух.
Да живее Враца! Да живее Отечеството!
29 май 2007 г.
Враца
© 2007 Иван Гранитски
Форматиране: maskara, 2008
Издание: Околчица 2008. Литературно-художествен алманах.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9804]
Последна редакция: 2008-12-15 10:30:00