Рандал Гарет - Любов в космоса

Психолозите добре си познаваха работата и бяха подбрали отлично екипажа. Отношенията им с Гундерсън си останаха нормални, а Евелин се явяваше самата деликатност и на никого не се натрапваше… А той се влюби в Бети…

Нюхауз улови погледа й. Сините очи се смееха, а устните беззвучно шепнеха: „Само след двадесет и четири часа, аз ще стана най-щастливата жена на света…“ Вместо отговор я целуна и усети топлината на устните, нежната им мекота и пъргавината на силното тяло.

После те започнаха да танцуват и краката им хармонично следваха ритъма на мелодията. Нюхауз никога не бе смятал, че е добър танцьор, но с Бети се чувствуваше като риба във вода. Тя бе чувствителен партньор и в ръцете му изглеждаше като перушинка.

Последните акорди на бавната мелодия „Бродещи по облаците“ се изнизаха и настъпи кратка пауза, после изведнъж се разнесе джазов ритъм от двадесетия век, който Нюхауз не познаваше.

— Нека поседнем — прошепна той. — Искам да пийна. Ще ми подадеш ли чашата?

— Тази стая е само за нас двамата, нали?

Те се засмяха едновременно. Старата шега продължаваше да се харесва още и на двамата. Те пренебрегваха Гундерсън: той бе прекалено зает, като разказваше на Евелин разни дребни неща.

Три години са прекалено много за мъничката група хора, обречени на съвместен живот в космически кораб, способен да осигури относителни удобства едва за двама души. Но благодарение на психолозите, които така добре подбираха екипажите, през цялото това време на полета до Процион, изследването на планетите и обратния път, между тях възникнаха само няколко незначителни кавги. Всичко бе пресметнато, така че тези години можеше да се смятат за щастливи.

Те кръжаха около звездите, направиха снимки на седем планети на системата, като особено внимание отделиха на четвъртата, така подобна на Земята. Да се спуснат на нея, естествено не успяха, времето не им достигна, защото сроковете бяха прекалено къси и задължителни. Те бяха само разузнавачи на човечеството. По този повод Гундерсън се изказа така:

— Гледай и не пипай!

Последното нещо, което си спомняше Нюхауз, бе как на дъното на бутилката се плиска остатъка на уискито, после и то изчезна някъде, а след още известно време той откри, че те с Бети са сами и той я прегръща и през алкохолната мъгла шепти любовни заклинания, прегръща я все по-яко, като се подчинява единствено на първичното си желание…

Нюхауз се събуди с болки в главата и веднага откри, че на кораба цари безтегловност. Това не бе така страшно, ако сигналът за тревога не блъскаше ушите и той побърза да го изключи, като проклинаше отвратителния звук. След миг долови мърморенето и тежкото дишане на Гундерсън от контролната кабина. Мина известно време и заеха нужната орбита на хиляда мили от повърхността и зачакаха. Последиците на снощната вечеринка напълно се разсеяха. Гундерсън се свърза по радиото с космодрума в Сахара. Малкото кълбо започна да се спуска по спирала, като се приближаваше към огрятата страна и се нажежаваше до червено от навлизането в плътните слоеве на атмосферата.

Първият човек, който видяха след като прекрачиха прага на кораба, се оказа Еди Уелз. И преди да се хвърлят към него с приветствия и прегръдки, той ги изпревари и каза:

— Край! Пътуването свърши, скъпи деца! Сега мъжете ще дойдат с мен, а жените ще се отправят в корпус X.

Нюхауз чу тези думи и кой знае защо усети, че сутрешният махмурлук се връща. Главата му натежа и мислите се объркаха. Той тръсна глава и се опита да прогони надигащата се мъгла. С голям труд се овладя и не загуби съзнание. Той си спомни златистите коси и меките устни на Бети — сякаш това бяха единствените верни ориентири в света, — после преглътна появилата се топка в гърлото и неочаквано се почувствува доста по-добре. Гундерсън нещо приказваше, но смисълът на думите не достигаше до него…

— Размърдайте се, дечица! — подкани ги Уелз. — Скоро ще се съвземете. Да вървим!

Те се качиха на колата и след около петнадесет минути Нюхауз седеше в креслото на уелзовия офис и се усмихваше на психолога.

— Е, Еди, наред ли сме?

— Разсъждавате прекрасно — произнесе Уелз дружелюбно. — Как се държа Гундерсън по време на полета?

— Отлично! И заслужава всякакви похвали. Нюхауз знаеше, че в същото това време Лари де Уенър разпитва в съседната стая Гундерсън. И му се поиска да узнае, как преминава проверката на момичетата.

— Разбира се — кимна Уелз и продължи. — Ние не можем нищо да кажем преди да проведем серията от предвидени тестове. Но ще започнем веднага.