Е. Смит - Тедрик

— Ти ми се надсмиваш, Господарю Лосир — обидено отвърна Тедрик. — Това, което човек вижда с очите си, слуша с ушите си, особено когато това става без звук, както сега, това е истината. Всеки човек, който те види, че познае в тебе бога.

Скандос се предаде. Той би могъл да спори седмици с упорития ковач без никакъв успех. Дебелоглавият Тедрик прекрасно знаеше, какво е това истина.

— Да сключим договор, Господарю — продължи ковачът. — Стана ли ти ясно, че аз искам да спра пренасянето на човешки жертви на боговете? Повече няма да ги има, дори и за тебе! Готов съм да ти предложа всичко, което пожелаеш, само не и човешки животи. И няма да си променя решението, дори да се откажеш да ми дадеш божествения метал.

— Добре! Нека твоето решение да е твърдо и окончателно. Не са ми нужни никакви жертви, нито сега, нито в бъдещето. Разбираш ли това?

— Да, Господарю. Разбира се, Сарпедион е велик и могъществен бог и когато ти го пренеса в жертва, между нас ще се осъществи здрава връзка. Но ще бъде ли достатъчна само тази единствена жертва за всички бъдещи времена?

Скандос вътрешно се наруга. Той не искаше да започва спор. В края на краищата, щом Тедрик желае да принесе такава жертва, това си е негова работа.

— Бъди сигурен, че Сарпедион е напълно достатъчен. А що се отнася до изображението което се каниш да направиш… е-е, май няма никаква необходимост.

— Не бива иначе, Господарю мой. Ако те няма в твоя храм, всички ще помислят, че си малък и слаб бог. Освен това фигурата ти ще ни позволи да те викаме, когато имаме нужда от тебе.

— Ти не ще можеш да ме викаш. Дори да се изхитря и да те чуя, което е доста съмнително, аз не бих могъл да ти отвърна. Ако някога отново ме видиш или чуеш, то ще бъде само защото аз ще поискам това, а не ти.

— Забележително! — възкликна Тедрик. — Всички богове действат по този начин и въпреки това, те говорят, чрез жреците си, естествено. Аз се радвам, че си така откровен, Господарю мой Лосир. Но не е ли време да се занимаем с божествения метал?

— Ти си прав. Така, вземи онова голямо парче „метал, който е паднал от небето“, което пазиш в работилницата си…

— Но аз нищо не успях да направя с него, Господарю. Вече се опитвах…

— Това никак не ме учудва. Обикновените метеори са желязно-никеливи, но този включва в състава си и два труднотопими елемента — волфрам и ванадий, които са необходими за нашата цел. Да го разтопиш, трябва да осигуриш по-силен огън. За това ще ти трябват дървени въглища, металургичен кокс и още нещо. Слушай, можеш ли да доставиш от зеленикавия камък, от който е направен жертвеника ви?

— Колкото желаеш!

— Достатъчно е колкото твоето тегло. Още е нужна и черна руда, която ти сам използуваш обикновено, около четвърт от твоето тегло…

Инструктажа продължаваше все така подробен, от изходните суровини, до крайния продукт. Накрая Скандос допълни:

— Ако внимателно изпълниш всичките мои указания, ти ще получиш високовъглеродна стомана с добавки от хром, никел, ванадий, молибден и волфрам. Това всъщност ти търсеше. Добре ли запомни думите ми?

— Напълно, Господарю мой. Паметта ми е добра и аз никога нищо не записвам. Запомних всичко: теглото на рудата и въглищата, температурата и всяка стъпка на разтопяване и обработка. Всичко се намира вече в главата ми.

— Тогава си отивам. Довиждане.

— Довиждане, Господарю Лосир. Благодаря ти!

Ломарианецът наведе глава и когато се изправи, странният посетител вече бе изчезнал.

Тедрик легна обратно в постелята си и независимо от обхваналото го вълнение, почти мигновено заспа. А на сутринта, като изгълта огромно количество месо, хляб и мляко, той излезе на двора и извика от ковачницата помощника си и чираците, преди те да са започнали дневната си работа.

— Тази нощ ми се появи странен бог по име Лосир и ми показа, как се изработва добро желязо — каза Тедрик на хората си и тонът му не допускаше никакви възражения. — Затова, край на обикновените ни работи. Коминът на пещта да се разгради тухла по тухла, както и покрива. Аз ще ви покажа, как трябва да се преустрои.

Работата закипя. Програмата на Скандос се изпълняваше бързо и без бавене. Накрая в преустроената пещ се разгоря огън и пламъците нажежиха до червено безформеното парче метеорит. Тедрик махна с ръце и заповяда да надуват меха все по-бързо и по-бързо. Но в този миг се обади помощника му, който сам бе опитен майстор. Той вярваше напълно на Тедрик, бе му предан безгранично, но тази нова технология му се стори необикновена…