Д. Судзуки - Увод в дзен-будизма

Макар да се съмнявам в историческата достоверност на тази история, тя е показателна и всички дзен-учители са единодушни за духовната извисеност на осквернителя на Буда — Танка. Когато един монах попитал учителя си за смисъла на стореното от Танка, учителят отговорил:

— Когато е студено, седим край огнището и огънят гори.

— Когато е горещо, отиваме в бамбуковата горичка край потока.

— Бил ли е Танка прав или не?

Каквото и да е било основанието за постъпката на Танка от гледна точка на Дзен, няма съмнение, че такива действия ще се смятат за голямо светотатство и ще бъдат избягвани от всички ревностни будисти. Онези, които все още не са познали дълбоко Дзен, могат да стигнат до крайности и дори до престъпления — и всичко това в името на Дзен. По тази причина правилата в манастирите са строги — гордостта да напусне сърцето и чашата на смирението да бъде изпита докрай. Когато Шуко (Чухун) от епохата на династията Мин пишел книга за десетте похвални дела на монаха, при него дошъл самоуверен млад човек и го попитал:

— Какъв смисъл има писането на такава книга, щом в Дзен изобщо не се говори за това, кое е достойно и кое недостойно?

Шуко отговорил:

— Когато петте състояния ( скандха) започват да се преплитат и равновесието между четирите елемента ( махабхута) се нарушава, как можеш да очакваш, че няма да има злини?

Младият монах обаче настоял:

— В крайна сметка четирите елемента са лишени от съдържание, а петте състояния не съществуват.

Шуко му ударил плесница и казал:

— Толкова хора знаят поне основите на учението, а ти все още си невеж. Дай ми друг отговор.

Монахът не отговорил и понечил да си тръгне сърдит.

— Защо не избършеш мръсотията от лицето си? — усмихнал се учителят.

В Дзен силата на всеозаряващото прозрение трябва да върви ръка за ръка с дълбоко чувство на смирение и кротост.

В монашеския живот има период, който е посветен изключително на умствената тренировка на монасите, и тогава те не се занимават с физически труд, освен в крайно наложителни случаи. Този период е известен като сесшин . Заниманията се провеждат на няколко пъти и траят по една седмица. Те са известни като „летни занимания“ ( геанго ) и „зимни занимания“ ( сецуанго ). Серията летни занимания започва през април и завършва през август, а зимните продължават от октомври до февруари. Сесшин означава „събиране и концентриране на ума“. През това време монасите се затварят в дзендо, стават по-рано от обикновено и стоят до късно през нощта. Имат лекции ( кодза или теишо ) всеки ден. За учебник използват някоя от книгите на дзен-литературата, като Хекиганшу , Риндзаироку , Мумонкан , Кидороку , Каианкокуго и др. Риндзаироку е сборник с проповеди и сентенции от основателя на сектата на Дзен Риндзаи. Хекиганшу , както бе посочено, е сборник от 100 коана с анотации и коментари. Мумонкан също е сборник от 48 коана , със специални коментари, характерни за Дзен. Тази книга е много по-достъпна от Хекиган . Кидороку съдържа пословици, проповеди, стихове и други произведения на Кидо (Сутан) от епохата на династията Сун. Той бил учител на Дайто Кокуши, чиято школа процъфтява и до днес в Япония. Каианкокуго съдържа проповеди на Дайто Кокоши, събрани от Хакуин, с коментари в стихотворна форма за някои от старите учители. За обикновения читател тези книги са нещо като obscurum per obscurius . След като изслуша поредица лекции, монахът може да остане все така в неведение, освен ако не се е отворил взорът му за истината на Дзен. Неразбирането не се дължи непременно на неясното съдържание на тези книги, а на това, че съзнанието на слушателя е все още покрито с твърдата черупка на релативистичното мислене.

Освен лекциите, през периода сесшин монасите имат и занимания — сандзен . Сандзен са беседи с учителя, при които монахът излага своето решение на зададен коан, а учителят го оценява. Когато няма сесшин , сандзен се упражнява средно два пъти на ден, но по времето за „съсредоточаване на мислите“ (буквално значение на сесшин ), монахът се среща със своя учител четири или пет пъти дневно. Тези срещи стават насаме. Монахът отива в стаята на учителя си и разговорът се провежда официално и тържествено. Преди да пристъпи прага, монахът три пъти прави най-нисък поклон, допирайки чело до пода. След това влиза в стаята и когато приближи учителя, коленичи и прави нов дълбок поклон. Когато тази церемония свърши, не се спазват вече никакви светски правила — Дзен допуска и размяна на удари, ако е необходимо. Единственото, което има значение, е да се извади на бял свят съкровената истина на Дзен. На всичко друго се отделя по-малко внимание. След като разговорът завърши, монахът се оттегля със същата сложна церемония като при влизането. Вероятно всичко това е много уморително за учителя, тъй като тридесет ученика по един сандзен прави повече от час и половина, наситени с изключително напрежение.