6. Сатори не е болестно състояние на духа, не е подходящ обект за изучаване на ненормалната психика. То е преди всичко съвършено нормално състояние на съзнанието. Когато говоря за извисяване на духа, някой може да помисли, че Дзен е нещо, което обикновените хора би трябвало да отбягват. Това е най-погрешното разбиране на Дзен, но за съжаление твърде често се споделя от предубедените му критици. Както казва Джошу, „Дзен е всекидневната ви мисъл“, единствено от пантите зависи дали вратата ще се отваря навън или навътре. Само за миг всичко може да се промени и вие да разберете Дзен, но си оставате нормален, какъвто винаги сте били, и в същото време сте придобили нещо съвсем ново. Съзнанието ви започва да работи в нова, съвсем различна тоналност, изпълнена с много повече покой, радост и задоволство, непознати за вас до този момент. Променя се тонът на живота. Усвояването на Дзен носи нещо обновително, подмладяващо. Пролетните цветя стават по-красиви, планинските ручеи — по-прохладни и бистри. Вътрешният поврат, който води до това състояние на нещата, не може да бъде наречен анормален. Щом животът започва да носи повече радост и неговият обсег се разширява до включване на самата вселена, би трябвало да има нещо в сатори , което е твърде ценно и си заслужава човек да се стреми към него.
Дзен е уникален продукт на източното съзнание. От практическа гледна точка неговата уникалност се състои в методичното обучение на съзнанието, така че то да се подготви за състоянието сатори , когато ще се разкрият собствените му тайни. Дзен може да бъде смятан за вид мистицизъм, но се различава от всички други негови видове по своята система, по своето обучение и по крайната си цел. Имам предвид главно упражненията коан и дзадзен .
Дзадзен или неговият санкстритски еквивалент дхяна означава седене с кръстосани нозе в пълен покой и дълбоко съзерцание. Тази практика се заражда в Индия и се разпространява из целия Изток. Съществува от векове и съвременните последователи на Дзен строго я изпълняват. В този смисъл дзадзен е основният практически метод за духовно, възпитание на Изток, но когато се прилага в комбинация с коани , той придобива специфични особености и е присъщ само на Дзен.
Тази глава е посветена главно на коаните като най-съществена особеност на Дзен, практикуван сега в Далечния Изток, а не на дзадзен или дхяна . Първоначално в будизма дхяна е била една от трите съставни части на учението: сила (морални предписания), дхяна (съзерцание) и праджня (мъдрост). От добрите будисти се очаква да спазват всички наставления на Буда, да усвоят добре начините за контролиране на страстите си и най-сетне — да са достатъчно просветени 59 59 Праджня е най-висшата форма на интуиция, която прониква дълбоко в душата ни и е нещо повече от обикновения разум. По-подробна информация виж в главата за праджня в моите „Zen Essays“ ,II.
, за да се ориентират в цялата плетеница на будистката метафизика. Когато на човек му липсват някои от тези достойнства, той не може да бъде смятан за верен последовател на Шакямуни. Но с течение на времето се появили и различия — някои будисти започнали да обръщат повече внимание само на една от тези три части. Едни наблегнали върху етиката, поставяйки я над всичко останало, други станали последователи на дхяна, а трети се посветили на интелектуалния аспект в будисткото учение. Последователите на Дзен може да бъдат смятани за практикуващи дхяна, но в Дзен дхяна вече не се тълкува в първоначалния смисъл, защото Дзен има своя собствена цел в прилагането на тази индийска форма на духовно упражнение.
В Махаяна шастра , цитирана в Dhyana Paramita Systematically Expounded , от Шиша Дайшъ, основател на сектата Тиентай, се твърди, че дхяна се практикува, за да се изпълнят Четирите велики обета 60 60 1. Кълна се, че ще спася всички живи същества, колкото и многобройни да са те. 2. Кълна се, че ще надвия всички страсти, колкото и силни да са те. 3. Кълна се, че ще науча всички свещени учения, колкото и безчислени да са те. 4. Кълна се, че ще изпълня всичко, което казва Буда, колкото и непостижимо да е то.
, почитани от всички будисти:
Дхяна е обител на добрата мъдрост,
дхяна е нива, раждаща блаженство,
като вода пречистена, дхяна измива прахта на страстите,
дхяна е броня, изкована от ваджра 61 61 Ваджра (санскр.) — елмаз — Б.р.
,
която защитава от стрелите на лошите помисли онзи, който я носи;
макар да не си достигнал състояние на покой,
ти вече се приближаваш към нирвана.
Ще достигнеш ваджра-самадхи 62 62 Ваджра-самадхи (санскр.) — особено психическо състояние, подобно на транс. — Б.р.
,
ще сринеш ограниченията и пречките,
дори да са големи като Планини,
ще придобиеш Шестте сили, творящи чудеса,
и ще можеш да спасиш безброй същества.
А ако прахта на гнева се вдигне така високо, че
затъмни божественото слънце,
велики дъждове може да я измият.
Вятърът на просветлението може да отнесе прахта,
но само дхяна ще я премахне завинаги.
Читать дальше