Онези, които са прочели само предидущите разяснения за алогичния Дзен или за Дзен като висше утвърждение, може да стигнат до извода, че Дзен е нещо недостижимо, нещо много далечно от нашия всекидневен живот; нещо много примамливо, но и много неуловимо. Не можем да ги осъждаме за това. Ето защо Дзен трябва да се представя и откъм неговата лесна, позната и достъпна страна. Животът е основата на всичко, отделно от него нищо не може да просъществува. С всичката ни философия, с всичките ни грандиозни и възвишени идеи, ние не можем да избегнем живота, какъвто го живеем. Мечтателите все пак стъпват по земната твърд.
Какво е Дзен, когато стане достъпен за всекиго? Джошу (Чаочоу) попитал един нов монах:
— Идвал ли си по-рано тук?
Монахът отговорил:
— Да, учителю, идвал съм.
Учителят му казал:
— Изпий чаша чай.
По-късно дошъл друг монах и Джошу поставил и на него същия въпрос:
— Идвал ли си по-рано тук?
Този път отговорът бил точно обратният:
— Никога досега не съм идвал, учителю.
Старият учител обаче отвърнал точно като предишния път:
— Изпий чаша чай.
След това инджу (главният монах на манастира) попитал учителя:
— Защо предложихте и на двамата чаша чай, въпреки че отговорите им бяха различни?
Старият учител възкликнал: „О, инджу!“ И той тутакси отвърнал:
— Да, учителю.
Тогава Джошу му казал:
— Изпий чаша чай.
Джошу (778–897) бил един от най-мъдрите дзен-учители по времето на династията Тан и развитието на Дзен в Китай дължи много на него. Твърди се, че обикалял страната дори на осемдесетгодишна възраст, за да се усъвършенства в Дзен. Починал на сто и двадесетата си година. Всяка негова фраза била като скъпоценност, хвърляща ярък блясък. За Джошу казвали: „Неговият Дзен сияе на устните му“. Веднъж един монах, още начинаещ в Дзен, дошъл при него с молба да му преподава учението.
Джошу го попитал:
— Не си ли закусвал още?
— Закусих вече, учителю — отговорил монахът.
— Щом е така, измий си съдовете.
Тези думи на стария учител отворили очите на начинаещия за истината на Дзен.
Друг монах видял Джошу да мете и го попитал:
— Вие сте толкова мъдър и благочестив учител; как става така, че дори във вашия двор се събира прах?
— Идва отвън — отговорил учителят.
Друг път попитали Джошу:
— Защо това свещено място привлича праха?
— Ето още една прашинка! — отговорил учителят.
В манастира на Джошу имало прочут каменен мост, който бил една от местните забележителности. Странстващ монах веднъж се поинтересувал за него:
— От известно време слушам за вашия прославен каменен мост, но не го виждам, тук има само една широка дъска.
— Ти виждаш дъска, а не виждаш каменния мост — казал Джошу.
— Къде е тогава той?
— Ти току-що мина по него — отговорил учителят.
Друг път на въпрос за същия каменен мост Джошу отвърнал:
— Коне минават по него, хора минават по него, всички минават по него.
Дали в тези диалози откриваме само тривиални разговори за обикновените неща от живота и природата? Няма ли в тях нещо духовно, благоприятствуващо просветляването на душата на вярващия? Толкова ли е практичен и обикновен Дзен всъщност? Толкова ли е рязко спускането от висините на трансцендентното до простите неща от живота? Всичко зависи от гледната ви точка. Пред мен гори благовонна пръчица. Това нещо обикновено ли е? Земетресение разтърсва земята и планината Фуджи се срутва. Това голямо събитие ли е? Да, доколкото съществува концепцията за пространството. Но наистина ли ние живеем ограничени в клетка, наречена пространство? Дзен би отговорил веднага: „С изгарянето на благовонната пръчица изгаря и цялата трилока 57 57 Трилока (санскр.) — три свята. Има се предвид древноиндийската идея за тройствеността на света. — Б. р.
. В чашата чай на Джошу танцуват нимфи.“ Докато човек усеща времето и пространството, Дзен остава доста далеч от него, тревога разваля празника му; сънят му е неспокоен, целият му живот изглежда провален.
Прочетете следния диалог между Исан (Гуй-шан) и Кьодзан (Яншан). В края на своя летен престой недалеч от жилището на Исан Кьодзан го посетил и Исан. му казал:
— Цяло лято не съм те виждал да се качваш до тук. Какво прави през това време там долу?
— Обработвах едно парче земя и завърших сеитбата на ечемика — отвърнал Кьодзан.
— Значи не си пропилял лятото напразно — казал Исан.
Дошъл ред на Кьодзан да попита Исан какво той е правил през изминалото лято и рекъл:
Читать дальше