Виктор Суворов - Освободителят

Сержантът е по-отракан, още на втората фраза си прехапва езика. А войничето още е зелено. Затуй, драги, сега ще те откарат с почести. Връщам се тичешком от телефона, а до злостния вече стои курсант летец: небрежно отдаване на чест, 16 минути служба — трима нарушители — де да можеше и по-нататък да върви така!

— Другарю старшина, козирката ви не е на два пръста от веждите!

— Съвсем не, другарю капитан, точно на два пръста е.

— Влизате в пререкания. Документите ви!

Нашия капитан си го бива, разбира си от работата. А какво има ей там в храстите? Май кьоркютук пиян защитник на отечеството? Точно така е.

Между улицата и тротоара в хилавите храсталаци се е проснал пияният като крак воин. Мундирът му разкопчан, десният му пагон отпран, гърдите, клинът, ботушите — всичко оповръщано, всичко изкаляно. Фуражката си отдавна е загубил. Обръщаме го по гръб, тю, да му се не види, ударихме на камък! Курсант от нашето родно танково училище. Гвардеец. Своите не закачаме, своят не е нарушител. Защото между всички части от гарнизона се води напрегнато социалистическо съревнование! Не бива да злепоставяме собственото си училище. Но треперете, авиацийо, артилерийо и всички останали! А своите не, просто човекът е попрекалил с пиенето. На всеки може да му се случи. Повиканата от училището кола тихомълком откарва наквасения танкист. В статистиката той, естествено, не влиза, не се брои. Пък и го прибираме, за да не замръзне, току-виж настинал. Земята е студена, не е лято.

— Другарю лейтенант, нарушавате формата на облеклото! Лейтенантът послушно мълчи. Грамотен е.

— Ръкавиците ви са черни, другарю лейтенант, а трябва да са кафяви.

— Тъй вярно, другарю капитан.

— Документите ви.

Ръкавиците на нашия капитан също са черни. А къде да намериш кафяви? На офицера не се дават ръкавици, защото промишлеността не произвежда кафяви. На офицера се отпущат пари за ръкавици — сам да си ги купи. Но откъде? Повтарям, съветската промишленост кафяви не произвежда. Който служи в Германия, той си е набавил двайсет чифта за цял живот. А който не е служил, него го ловят патрулите. Преди застъпването на дежурството полковник Еремеев лично раздаде на всички офицери срещу подпис по един чифт кожени кафяви ръкавици, временно, да ги поносят. Но тези ръкавици са толкова износени, изпокъсани и големи, че е просто неприлично офицер да ходи с тях. Затова нашият капитан веднага ги сваля и старателно ги прибира в джоба си: не дай си, Боже, да ги загуби!

— Та защо нарушавате формата, другарю лейтенант? Или заповедта на министъра на отбраната не важи за вас?

— Виноват.

— Свободен сте!

— Слушам.

Фамилното име на лейтенанта цъфва в нашата статистика. Когато на лейтенанта му дойде време да постъпва в академия, големите началници ще надникнат в досието му — майко мила, 100 пъти само за една година е спиран от патрули и все за едно и също нарушение! Тоя човек е непоправим! Затвор заслужава!!! А вие се каните да го пращате в академията! Ум имате ли?!

— Другарю старши лейтенант, нарушавате формата на облеклото! Ръкавиците ви са черни. Не сте ли чели заповедта на министъра на отбраната? Тогава защо нарушавате? Умишлено ли? Да не би от любов към нарушенията?

Капитанът сваля своята черна ръкавица и записва фамилното име на старши лейтенанта в черния списък.

До края на смяната остават 2 часа и 17 минути. В черния списък фигурират 61 нарушители. В тъмното, без да ни забелязва, тананикайки си нещо, се клатушка явно пийнал артилерист.

А нашият капитан май не го забелязва.

— Ще разрешите ли, другарю капитан, да привикаме тоя бог на войната?

— О не, нека си живее, той е 62-ри. И запомни, Витя, планът винаги трябва да се преизпълни, но с минимално превишение. Това е закон на целия ни живот. Време ти е да разбереш:

„Нормите са научнообосновани и многократно проверени в живота.“ Нали след месец-два пак ще ни пратят да патрулираме, само че ще искат да хванем не 60, а 65 или направо 70. Да те видя как ще ги хванеш. И сегашните норми са такива, защото е имало будали като теб, все са се старали да преизпълняват, а пак тях, будалите, сега патрулите ги ловят из града. Такива ми ти работи.

Късметлията артилерист, без изобщо да ни забележи, се изгубва от погледите ни. Ако всички патрули по маршрута му вече са изпълнили и леко преизпълнили плана, както е пиян, той преспокойно може да прекоси целия град. По всички централни улици, разкопчан, окалян, с нахален пиянски поглед.

Броят на пияните и пийналите войници, курсанти и сержанти междувременно продължава да расте. Повечето от тях отдавна са схванали предимствата на плановата система и са се спотайвали някъде до вечерта, усещайки, че контролът е отслабнал почти едновременно във всички райони на града. Всички патрули са бързали час по-скоро да преизпълнят плана, за да се предпазят от „голямата обиколка“, а сега всичко се е променило. Най-опитните тарикати и пияндета използват „спадането на напрежението“ за далеч не благородни цели. Но след; 24,00 всички те, дори най-пияните, ще подвият опашки, защото знаят, че по маршрута тръгват най-глупавите, най-загубените патрули, на които денят не им е стигнал да наловят кого да е.