Рекс Стаут - Златните паяци

— Предпочитам да започнем с убийствата.

— Както желаеш — великодушно се съгласи Улф. — Записваш всичко, нали Арчи?

— Без съмнение. С изплезен език.

— Добре. Но независимо дали става въпрос за грабеж или убийство, по принцип трябва ясно да разбираш, че работата ти е предимно изкуство, а не наука. Ролята на науката при разкриването на престъпления е важна, достойна и полезна, но е от малко значение за работата на частния детектив, който се стреми към върховете на професията. Всеки средно способен човек може да се научи да си служи с шублер и нониус, фотоапарат, микроскоп, спектрограф и центрофуга, но това са само средства в разследването. Науката има забележителна, дори блестяща роля, но никога не може да замести неумолимото настъпление на един добър интелект през джунглата от лъжи и страхове към намирането на истината, нито тока на прозрението, протичащ по изострените рецептори, предизвикан от тона на думите или трепването на погледа.

— Извинете — намесих се аз. — Как казахте, тона на думите или един тон думи?

— Нито едното, нито другото — излъга Улф. — Казах, по тона на нечий думи. — Той се обърна пак към Пит. — Детективското изкуство има много нива и много лица. Ето един пример. Да следиш човек в Ню Йорк без да го изпуснеш е изключително трудна задача. Когато полицията се заеме сериозно с това, използва трима души и все пак често остава изиграна. Има един човек, който работи редовно за мен, казва се Сол Панцър. Сол е истински гений и върши това сам. Обсъждал съм въпроса с него и стигнах до заключението, че и той не знае тайната на изключителния си талант. Не става дума за съзнателна и контролирана работа на мозъка му, макар че той е умен човек. Тайната се крие някъде в нервната му система — най-вероятно, разбира се, пак в главата. Той твърди, че по някакъв начин в последния момент разбира какво се капи да направи човекът, когото следи — не какво е направил или прави в момента, а какво възнамерява да направи. Ето защо мистър Панцър може да те научи на всичко, което знае и въпреки това никога да не станеш като него. Оттук не следва, че не трябва да научиш всичко, което можеш. Ученето никога няма да ти навреди. Само човек, който знае прекалено малко, си мисли, че знае прекалено много. Чак когато започнеш да прилагаш наученото, откриваш дали можеш да превърнеш знанието в действие. Улф посочи с пръст към мен.

— Да вземем мистър Гудуин. Би ми било трудно да функционирам ефективно без него. Той е незаменим. Въпреки това действията му до голяма степен се управляват от импулси и капризи и това, разбира се, би го направило негоден за каквато и да е важна задача, ако някъде в него — може би в мозъка му, макар че се съмнявам — нямаше мощен и чувствителен регулатор. Например, щом види красиво момиче, той реагира с одобрение и възхищение и в съответната степен в него се събужда инстинктът на завоевателя. Но той никога не се е женил. Защо? Защото знае, че ако имаше съпруга, реакцията му при вида на красиво момиче, която сега е свободна, чиста и честна, би била не само непоносимо подправена, но и непрекъснато контролирана и ограничавана от, така да се каже, властите. Въпросният регулатор винаги го спира малко преди катастрофата, понякога без съмнение на самия ръб на пропастта. Той се задейства по подобен начин от повечето му импулси и прищевки, но понякога не се включва навреме и работата завършва злополучно за мистър Гудуин — както тази вечер, защото не можа да се сдържи да не ме поизмъчи, щом му се отдаде известна възможност. Това вече му струва… Колко е часът, Арчи?

Погледнах часовника.

— Девет без осемнайсет.

— Хей, трябва да бягам. — Пит скочи от стола. — Майка ми… Трябва да съм вкъщи до без петнайсет. Ще се видим утре.

Той хукна и докато стигна в коридора, вече беше изчезнал. Застанах на вратата на трапезарията и казах на Улф:

— Дявол да го вземе, надявах се, че ще остане до полунощ, така че да довършите лекцията си. След нея билярдът ще ми се види много скучен, но все пак ще отида.

Отидох.

На следващия ден, сряда, бях доста зает. Един производител на метални изделия от Йънгстън, Охайо, беше пристигнал в Ню Йорк да се опита да намери сина си, който бе прекъснал всички връзки с него. Той беше изпратил телеграма на Улф с молба за помощ и Сол Панцър, Фред Дъркин и Ори Кедър се заеха го да търсят. Поради това се налагаше да стоя на бюрото си до телефона, за да приемам доклади и да предавам инструкции.

Малко след четири следобед пристигна Пит Дросос и пожела да се срещне с Улф. Държанието му показваше, че макар аз също да съм правоспособен детектив и да няма нищо особено против мен, предпочита да работи с шефа. Обясних му, че Ниро Улф прекарва четири часа дневно — от девет до единайсет сутрин и от четири до шест следобед — в оранжерията на покрива при своите десет хиляди орхидеи, където командва Теодор Хорстман вместо мен, и през този интервал не приема никого. Пит посочи, че според него това е странен начин да си прекарваш времето, ако си частен детектив и аз не оспорих твърдението. Когато най-после го изпратих до площадката и затворих вратата след него, бях готов да призная, че може би регулаторът ми има нужда от смазване. Нямаше съмнение, че Пит ще се превърне в голям досадник. Сподавих импулса и не го поканих да си играят с Улф. Винаги щом се уловя, че съм си вкарал автогол, олеква ми, ако си пийна нещо, затова отидох в кухнята за чаша мляко. Като се върнах в офиса, телефонът звънеше — Ори Кедър се обаждаше да докладва.