Филип Дик - Човекът във високия замък

— Здравейте, мистър Тагоми — рече той. — Какъв чудесен ден, нали сър?

Мистър Тагоми се поклони.

Мистър Рамзи замръзна и също се поклони.

— Току що се консултирах с Оракула — рече мистър Тагоми, докато мис Ифрайкиан приготвяше диктофона. — Предполагам, запознат сте, че мистър Бейнс, който пристига днес лично, в отношението си към Ориенталската култура се придържа към възгледите на нордическата идеология. Бих могъл, разбира се, да го просветя като го запозная с изяществото на древно-китайската калиграфия или с някои керамични произведения от епохата на Токугава… но не е моя работа.

— Разбирам — кимна мистър Рамзи и разкриви черти в мъчителен опит за съсредоточаване.

— Ето защо ще трябва да се съобразим с неговият вкус и да го му поднесем произведение на американската култура.

— Да.

— Вие, сър, сте от американко потекло, но кой знае защо сте се помъчили да измените цвета на кожата си — той погледна укорително мистър Рамзи.

— Това е тен от ултравиолетова лампа — смутлеви объркано мистър Рамзи. — Казват, че така се повишавала продукцията на витамин Д.

Чувстваше се унизен, още повече се ядоса от това, че не можа да го скрие.

— Уверявам ви, че съм запазил вяра и уважение… — Рамзи преглътна мъчително в търсене на подходящ израз — към моите етнически традиции.

Мистър Тагоми се обърна към мис Ифрайкиан.

— Продължете, моля. — диктофонът отново забръмча. — След като се обърнах за консултация към Оракула и получих хексаграма двадесет и осем — Да Куо, продължих, докато излезе неблагоприятната линия девет на пета позиция. Коментарът към нея е:

„Повяхнала топола разцъфва,

старица млад съпруг си взема.

Не ще те хулят,

не ще те похвалят.“

Изводът, струва ми се, е повече от ясен — в два часа, мистър Робърт Чайлдан няма да разполага с подходящ подарък — мистър Тагоми замълча. — Да погледнем честно на фактите. Лично аз не съм кой знае какъв познавач на американското изкуство и следователно не бих могъл да направя добър избор. Ето защо… — той се поколеба в търсене на подходящ израз. — Ето защо, надявам се, не ще се обидите ако споделя с вас откровено, се нуждаем от помощта на някой местен туземец. Мистър Рамзи, всеки от нас е длъжен да даде най-доброто на което е способен.

Мистър Рамзи не знаеше какво да отговори. Но независимо от старанието да прикрие чувствата, които бушуваха в него, на лицето му се изписа гняв и болка.

— Зададох на Оракула още няколко въпроса, — каза мистър Тагоми. — които по известни причини не мога да разкрия пред вас.

„Иначе казано — мислеше си Тагоми — не е работа нито на моите крайно любознателни бели чиновници, нито на «пинокиовците» от марионетното правителство, какви въпроси вълнуват един виш чиновник от Търговската мисия на Япония в Сан Франциско.“

— Длъжен съм да отбележа, обаче, — продължи той — че на един от въпросите получих твърде загадъчен отговор. Това ме накара да потъна в противоречиви мисли.

Мистър Рамзи и мис Ифрайкиан го гледаха напрегнато.

— Отнася се за мистър Бейнс — рече мистър Тагоми.

Двамата кимнаха.

— Въпросът, който касаеше мистър Бейнс, предизвика, чрез мистичната намеса на Дао появата на хексаграма Шенг, четиресет и шест. Благоприятно предзнаменование. В началото бе линия шест, на втора позиция — линия девет.

Въпросът му беше: „Ще бъдат ли успешни преговорите с мистър Бейнс?“ Деветката на втора позиция го уверяваше, че ще бъдат. Там се казваше:

„Човекът с открито сърце,

и малкия дар ще посрещне със радост.

Не ще те хулят.“

Очевидно мистър Бейнс ще остане доволен от какъвто и да е подарък, поднесен му от мистър Тагоми и от името на Търговските мисии. Но при поставяне на този въпрос, мистър Тагоми таеше по-дълбоки мисли. Както почти винаги се случваше, Оракулът бе прозрял скрития смисъл и едновременно бе отговорил както на явния, така и на завоалирания въпрос.

— Както знаем, — продължи Тагоми — мистър Бейнс идва тук, за да ни запознае с възможностите за скорошна производствена реализация на новите шприцформи, разработени в Швеция. Успеем ли да сключим изгодна сделка, ще можем в най-кратки срокове да подменим широк кръг от употребявани в момента скъпи металически изделия с пластмасови.

Вече много години Тихоокеанският съюз се мъчеше да се добере до някои от най-новите изобретения в областта на синтетиката, разработвани успешно в Райха. Но големите германски химически картели и най-вече „И. Г. Фарбен“ държаха в най-строга тайна своите патенти, с което на практика създаваха световен монопол в пластмасовата промишленост, особено в приложението на полиестерите. По такъв начин Райхът, който отдавна бе изпреварил Япония в разработването на свръхмодерни технологии, поддържаше превъзходството и на своята химична промишленост над тази на Тихоокеанския съюз. В конструкцията на междупланетните кораби, които излитаха от Festung Europa, широко се използваха термоустойчиви пластични материали, изключително леки и непробиваеми при пряко метеоритно попадение. Тихоокеанският съюз не разполагаше с подобни средства — тук все още се разчиташе на естествени мателиали като дървесина, метал и метални сплави. Мистър Тагоми въздъхна при тази мисъл. Не веднъж бе присъствал на германски научно-технически изложби. Особено впечатление му бе направил един изцяло синтетичен автомобил — „DSS“ — „Der Schnelle Spuck“ 11 11 „Бързият призрак“ — (нем) — (бел.прев.) , който се продаваше за невъобразимата сума от шестотин тихоокеански долара.