Джеймс Уайт - Галактическа болница

— Ще трябва да ме извините, но докато разговаряме, ще си върша работата. Какстън ще ви обясни…

— Аз му разказах за малкото — прекъсна го Какстън — и ако мислиш, че ще го измамиш, като му пробутваш пиесата за изтерзаното майчино сърце…

— Всичко ми е ясно — рече Мониторът. — Бих искал да ви кажа също, че принудителното ви съжителство с невръстния ЕСОВ, когато това съвсем не е било необходимо, може да се определи като жестоко и необичайно наказание и че за това, което сте изтърпели през последните пет седмици, ще трябва да се намалят най-малко десет години от присъдата ви, ако, разбира се, докажем, че сте виновен. Извинете ме, но винаги съм си мислил, че е по-добре човек да вижда на кого говори. Може ли да получим картина, моля?

Рязкото превключване на решетките от едно на две g завари O’Мара неподготвен. Ръцете му изпукаха под тежестта на тялото и гърдите опряха о пода. Заплашителният рев на пациента от съседната стая успя да заглуши шума от падането, тъй като Мониторът не спомена нищо. С върховни усилия той се надигна на колене.

С мъка си наложи да не изпъшка.

— Съжалявам, но видеопредавателят ми не е в изправност — рече той.

Мониторът направи пауза, достатъчно продължителна, за да покаже на O’Мара, че е разбрал лъжата, но че за момента е склонен да не я взема под внимание. Най-сетне каза:

— Тогава поне вие ще можете да ме виждате. — И видеоекранът на O’Мара светна.

Показа се млад мъж с високо подстригана коса. Очите му изглеждаха двадесет години по-стари от лицето. Пагоните му на майор се виждаха върху спретнатата тъмнозелена униформа, а на гърдите му отляво стоеше хермесов жезъл 1 1 Символ на медицинската професия. Б.пр. . O’Мара си помисли, че при други обстоятелства сигурно би харесал този човек.

— Трябва да свърша една работа в другата стая — излъга отново O’Мара. — Ще се върна след малко.

Той започна да наглася антигравитационния колан на костюма си на отблъскване две g което щеше напълно да противодействува на сегашното притегляне на пода и щеше да му позволи да го увеличи на четири g, без това да му причини силно сътресение. После щеше да нагласи колана на три g и това щеше да му възвърне нормалното притегляне на едно g.

Или поне така трябваше да се получи.

Но вместо това коланът или подовите решетки, или и двете едновременно започнаха да произвеждат полугравитационни колебания и стаята полудя. Имаше чувството, че се намира в експресен елеватор, който непрекъснато спира и тръгва. Честотата на вълните нарасна рязко и O’Мара се затресе така силно, че зъбите му затракаха. И преди да успее да реагира, възникна ново, още по-страшно усложнение. Подовите решетки не само показваха колебания по сила, но те спряха да действуват под прав ъгъл към своите повърхности и започнаха да се отклоняват своеволно от десет до тридесет градуса от отвесната ос. Едва ли някой подхвърлян от бурята кораб се е клатушкал и накланял толкова яростно. O’Мара се олюля, направи отчаян опит да се хване за дивана, не успя и бе захвърлен с трясък към стената. Когато следващата вълна го подметна към отсрещната стена, той успя да изключи колана си.

Стаята отново се успокои с постоянното притегляне от две g.

— Още много ли ще се бавите? — запита внезапно Мониторът.

През последните трескави секунди O’Мара почти бе забравил за майора. Докато отговаряше, той се постара гласът му да прозвучи не само естествено, но и да създаде впечатлението, че идва от другата стая.

— Може и да се забавя. Бихте ли ме потърсили малко по-късно?

— Предпочитам да изчакам — отговори Мониторът. През следващите няколко минути O’Мара се опита да забрави за контузията, която бе получил въпреки защитата на тежкия космически костюм, и съсредоточи мислите си как да се измъкне от получилата се бъркотия. Той започваше да се досеща какво се бе случило.

Когато два антигравитационни генератора с еднаква сила и честота работят един до друг, попадат в интерференция, която нарушава тяхната устойчивост. Антигравитационните решетки в жилището на O’Мара бяха инсталирани временно в пода и се захранваха от генератор, подобен на този, вграден в костюма. Беше осигурена разлика в честотите, за да се избегне възникването на неустойчивост. Обаче O’Мара бърникаше в решетъчните инсталации непрекъснато през последните пет седмици — всеки път, когато малкото се нуждаеше от баня, ако трябва да бъдем по-точни, — така че той сигурно бе променил несъзнателно честотата.