Агата Кристи - Кражбата на облигации за един милион долара

Риджуей извади една картичка и надраска няколко думи.

— Покажете това и чичо ми ще ви приеме веднага.

Поаро му благодари, кимна за сбогом на мис Фаркуър и двамата се отправихме по Треднийдл стрийт към управлението на Лондонската и Шотландската банка. Щом подадохме картичката на Риджуей, бяхме поведени през лабиринт от гишета и бюра, заобиколихме чиновници, които изплащаха суми, и чиновници, които получаваха суми, и нагоре по стълбите на първия етаж в малък кабинет ни приеха генералните директори. Двама сериозни джентълмени, чиито коси бяха побелели в служба на банката. Мистър Вевъсуър имаше къса бяла брадичка, мистър Шоу бе гладко обръснат.

— Доколкото разбирам, — вие сте частен детектив — започна мистър Вевъсуър. — Така, така. Ние, разбира се, сме предали нашия случай в ръцете на Скотланд ярд. Инспектор Макнийл се занимава с него. Много способен човек, според мен.

— Убеден съм — отвърна любезно Поаро. — Ще разрешите ли да ви задам няколко въпроса в интерес на вашия племенник? Става дума за ключалката, кой я поръча на „Хъбз“?

— Аз лично я поръчах — обади се мистър Шоу. — Не бих се доверил на никого от чиновниците. А що се отнася до ключовете, единият бе у мистър Риджуей, другите два се пазеха у мен и у моя колега.

— Нито един чиновник ли не е имал достъп до тях?

Мистър Шоу отправи въпросителен поглед към мистър Вевъсуър.

— Смятам, че не греша, ако кажа, че останаха в касата, където ги прибрахме на 23-ти — отговори мистър Вевъсуър. — Моят колега за нещастие се разболя преди две седмици, всъщност в самия ден, в който Филип отпътува. Едва-що е оздравял.

— Острият бронхит не е шега за човек на моите години — каза унило мистър Шоу. — Но се опасявам, че мистър Вевъсуър се е измъчил от усилената работа, която му се е струпала вследствие на заболяването ми и особено след неочакваната тревога, дошла на всичко отгоре.

Поаро зададе още няколко въпроса. Разбрах, че той се старае да отгатне до каква степен бяха близки чичото и племенника. Отговорите на мистър Вевъсуър бяха кратки и точни. Племенникът му бил чиновник, на който банката имала доверие, не е имал дългове или парични затруднения, за които да му е известно. Бил е натоварван с подобни задачи в миналото. Накрая двамата мъже любезно ни кимнаха за сбогом.

— Разочарован съм — заяви Поаро, когато излязохме на улицата.

— Надявахте се да откриете нещо повече ли? Те са такива отегчителни старци.

— Разочарован съм не от тяхната досадност, mon ami. Не съм и очаквал да открия в един банков директор енергичен финансист с орлов поглед, както се изразяват в любимата ви художествена литература. Не, разочарован съм от случая — твърде лесен е!

— Лесен ли?

— Да, не намирате ли, че е детински прост?

— Знаете кой е откраднал облигациите?

— Зная.

— Но тогава… ние трябва… защо…

— Недейте да се изненадвате и тревожите, Хейстингз. Засега няма да предприемем нищо.

— Но защо? Какво чакате?

— „Олимпия“. По разписание тя трябва да се върне от Ню Йорк във вторник.

— Но щом знаете кой е откраднал облигациите, защо чакате? Може да избяга.

— На някой остров в Тихия океан, откъдето не могат да го екстрадират? Не, mon ami, животът там ще му се стори твърде непривлекателен. Колкото за причината на чакането, eh bien, за интелигентността на Еркюл Поаро случаят е съвършено ясен, но ще бъде от полза за другите, не така надарени от добрия господ, като инспектор Макнийл например, да продължат разследването, за да установят фактите. Човек трябва да е внимателен с по-малко надарените от себе си.

— Боже, мили Поаро! Знаете ли, че бих дал значителна сума, за да ви видя как поне веднъж ставате за смях. Толкова дяволски самонадеян сте.

— Не се гневете, Хейстингз. Забелязвам, че има моменти, в които просто ме ненавиждате. Уви, великите са наказани да страдат неразбрани.

Дребничкият мъж изпъчи гърди и въздъхна така комично, че не можах да се сдържа и се засмях.

Във вторник се носехме към Ливърпул в първокласен вагон на Лондонската северозападна железница. Поаро упорито отказваше да открие каквото и да било за това, което подозираше или бе убеден, че знае. Правеше му удоволствие да изразява учудването си, че и аз като другите не съм запознат с положението. Счетох, че е под достойнството ми да споря и скрих любопитството си зад стена от престорено безразличие.

С пристигането на кея, край който бе легнал големият лайнер, Поаро се оживи и забърза. Нашите разследвания се сведоха до разговор с четирима стюарди последователно, от които искахме да се осведомим за един приятел на Поаро, пътувал за Ню Йорк на 23-ти.