Агата Кристи - Искрящ цианкалий

Междувременно, най-напред трябвало да се уреди въпросът с местоживеенето й. Мистър Джордж Бартън бил настоял тя да остане в къщата и бил предложил да повикат сестрата на баща й — мисиз Дрейк, която била в много лошо финансово положение, заради сина си (черната овца на семейство Марл), който непрекъснато й искал пари — за да се грижи за нея. Одобрява ли Айрис този план?

Айрис напълно го одобряваше и беше благодарна, че не се налага да прави други такива. Тя помнеше Леля си Люсила като добродушна застаряваща овца, почти без собствена воля.

Въпросът беше уреден. Джордж Бартън, много радостен, че сестрата на жена му ще остане да живее при него, се отнасяше към нея като към своя собствена сестра. Мисиз Дрейк, макар и не особено стимулиращ въображението компаньон, беше готова безпрекословно да изпълнява желанията на племенницата си. Отношенията в домакинството се установиха прекрасно.

Почти шест месеца по-късно, Айрис откри онова нещо на тавана.

Таванските помещения в къщата се използваха за складиране на стари мебели, ракли, куфари.

Един ден тя се качи там, за да потърси, уви безуспешно, един стар червен пуловер, който много харесваше. Джордж я беше помолил да не слага траур за Розмари, тъй като самата тя винаги е била против подобни неща. Айрис знаеше, че това е така и се съгласи да носи обикновени дрехи, предизвиквайки неодобрението на Люсила Дрейк, която беше старомодна и обичаше да се спазва „приличие“, както се изразяваше. Самата мисиз Дрейк все още се обличаше в черно, заради съпруга си, починал преди около двадесет години.

Айрис знаеше, че в един куфар на тавана, са сложени най-различни стари дрехи. Започна да рови, за да открие пуловера, но вместо него попадна на множество забравени неща — сивото си сако и полата, куп стари чорапи, екипа си за ски и няколко бански костюма.

Намери и един пеньоар на Розмари, който по някаква случайност, не беше даден на никого, за разлика от другите й неща. Беше от коприна на точки и имаше големи джобове.

Айрис го разгърна и забеляза, че е в много добро състояние. После внимателно го сгъна и посегна да го върне в куфара, но — нещо прошумоля в ръката й. Тя бръкна в джоба и извади смачкан лист хартия. Изглади го и видя, че е изписан от ръката на Розмари.

Леопард, мили, не можеш да искаш това! Не, не можеш, не можеш! Та ние се обичаме! Трябва да сме заедно! Знаеш го така добре, както и аз! Не можем просто да си кажем „сбогом“ и да продължим да живеем все едно, че нищо не се е случило! Знаеш, че това е невъзможно! Абсолютно невъзможно! Ние си принадлежим — завинаги! Аз не страдам от предразсъдъци — пет пари не давам какво ще си помислят хората. За мен любовта е по-важна от всичко останало! Ще отидем някъде заедно и ще бъдем щастливи — аз ще те направя щастлив. Помниш ли как веднъж ми каза, че животът ти без мен би бил прах и пепел? Помниш ли, скъпи? А сега най-хладнокръвно ми пишеш, че е по-добре всичко да свърши, че така било по-добре за мен. По-добре за мен? Та аз не мога да живея без теб! Съжалявам за Джордж — винаги е бил толкова добър с мен — но той ще ме разбере. Ще пожелае да ми върне свободата. Не е честно да живееш с някого, ако не го обичаш повече. Бог ни е направил един за друг, скъпи, знам, че е така. Ще бъдем много щастливи — но трябва да бъдем и смели. Сама ще кажа на Джордж за нас — искам да съм съвсем честна в отношенията си с него — но това ще стане след рождения ми ден. Знам, че така трябва да постъпя, Леопард, мили, и не мога да живея без теб. Не мога, не мога, НЕ МОГА! Колко глупаво е да пиша всичко това! И два реда щяха да са достатъчни. Просто: Обичам те! Никога няма да те оставя да си отидеш от мен! О, скъпи…

Писмото прекъсваше.

Айрис стоеше безмълвна и го гледаше втренчено. Колко малко знаеше за собствената си сестра!

Значи Розмари е имала любовник, писала му е пламенни писма и е искала да избяга с него!

Какво се е случило след това? В края на краищата, тя изобщо не е изпратила това писмо. Дали е изпратила друго? Какво в крайна сметка са решили да правят Розмари и неизвестният мъж?

(Леопард!? Каква фантазия придобиват хората, когато се влюбят! Каква глупост! Леопард!)

Кой е този човек? Дали я е обичал така, както тя го е обичала? Сигурно я е обичал. Розмари беше тъй невъобразимо хубава. И въпреки това, според писмото й, той е предложил „всичко да свърши“. Какво означава това? Предпазливост? Той й е казал, че го прави заради нея. За нейно собствено добро. Да, но нима мъжете не казват подобни неща, за да спасят репутацията си? Не означава ли всичко това, че този човек който и да е той, вече е бил отегчен? Може би за него връзката е била само едно преходно развлечение! Може би изобщо не я е обичал. Някак си, Айрис беше добила впечатлението, че непознатият е бил твърдо решен да скъса със сестра й…