Джейн Кренц - Клада от страсти

— Върви по дяволите! — изръмжа Касиди с безсилна ярост.

Рейна отново се претърколи. Този път улови краката на елегантната Мария Антоанета и я блъсна с всичка сила.

— Яж пасти или умри! — извика тя на Касиди.

Касиди едва не се спъна в дългите фусти. Тя изведнъж си даде сметка за суматохата пред магазина. Поколеба се за частица от секундата, после очевидно стигна до разумното заключение, че ситуацията не отива на добре.

Завъртя се, хукна към червената кадифена завеса, дръпна я и изчезна в задната стая.

Рейна лежеше на пода и се опитваше да си поеме дъх. Чу как се отвори задната врата, после се разнесе шум от някакво боричкане.

— Не! — пищеше Касиди. — Пусни ме, копеле проклето!

— Ако си й направила нещо, вече си мъртва — процеди Зак. Тонът му беше леден.

— Пази се от химикалката й — извика Рейна.

Последва шумно тупване.

Зак се появи в стаята, стиснал в ръка елегантна химикалка в черно и златисто.

— И аз си имам химикалка — каза той, преди да я прибере в джоба на коженото яке.

Брадли нахлу през предната врата на магазина с пистолет в ръка. Следваха го двама униформени полицаи. Единият водеше Ники, окована с белезници.

Брадли погледна Рейна.

— Добре ли си?

— Да. — Тя седна предпазливо. — Добре съм. — Реши да не обръща внимание на глезена си.

— Кътлър е в задната стая — посочи Зак с палец през рамото си.

Брадли хукна към другото помещение, единият от полицаите тръгна подире му.

Зак обгърна раменете на Рейна. Лицето му бе много напрегнато.

— Инжектира ли ти нещо?

— Не. — Рейна поклати глава. — Канеше се да го направи, но не успя. Само съм дрогирана.

Той я притегли към себе си и я прегърна толкова силно, че едва не я задуши.

— Този неин химикал е много опасен — каза тя, заровила лице в ризата му. — Касиди каза, че две дози ще довършат Пандора.

— Взех химикалката й, а Брадли ще я претърси за други оръжия.

— А димът в задното помещение?

— Още се усеща, но не толкова силно, че да ми повлияе.

— Калвин и Джоан как са?

— Живи, слава богу. В безсъзнание са — съобщи Брадли от вратата. — Също и Касиди. Какво, по дяволите, си направил с нея, Джоунс?

— Нищо с траен ефект. — Зак отпусна леко прегръдката си, за да даде възможност на Рейна да диша. — Ще й мине след няколко часа.

— Явно няма смисъл да задавам повече въпроси. — Брадли се приближи до предната врата на магазина. — Кой от тях хвърли проклетата димка?

— Сигурно Касиди — каза Зак.

Рейна примигна стресната и отвори уста да го поправи. Ръката му стисна нейната леко. Тя замълча.

— Ти как разбра, че сме в беда? — попита вместо това.

— Не питай мен — усмихна се Брадли горчиво. — Джоунс усети, че нещо не е наред. Сигурно е екстрасенс. — После добави тихо: — Като теб.

Часове по-късно Рейна седеше на канапето и отпиваше от чая, който Зак бе приготвил за нея. Веднага щом се прибраха, тя се вмъкна в банята и сега си почиваше, увита в пухкавия бял халат. Робин топлеше скута й, Батман се гушеше до бедрото й. За глезена й се беше погрижил лекар. Върху прясната превръзка имаше нов пакет замразени зеленчуци.

Зак и Калвин се бяха настанили в двете кресла срещу канапето и пиеха кафе.

Рейна погледна Зак.

— Радвам се, че Брадли е приел твоето предложение да отложим показанията за утре. Днес следобед определено не ми беше до това.

Калвин се ухили. Тя повдигна вежди.

— Кое ти се струва смешно?

— Не искам да разбивам илюзиите ти — каза Калвин, — но Зак не мислеше за твоето удобство, когато убеди Мичъл да изчака за показанията. Зак е истински цар, когато трябва да се уточнят подробностите.

Рейна осъзна казаното от Калвин. Тя погледна Зак.

— Искал си да чуеш цялата история предварително.

— Е, бях загрижен за теб — престори се на обиден Зак. — Ти беше изтощена.

— Не, няма да се хвана. Смяташ, че имам нужда от малко помощ в изясняването на фактите. Признавам, че е така.

Калвин се ухили и отпи от кафето си.

— Добре — кимна Зак. — От опит знам, че не бива да объркваме полицаите с твърде много информация.

— С други думи, няма да им кажеш, че са попаднали на сблъсък между две тайни организации, които се занимават с изследване на паранормални феномени, така ли? — попита тя учтиво.

— По принцип „Джоунс и Джоунс“ предпочита да остави лошите да обясняват тази версия на ченгетата — обади се Калвин.

Тя повдигна вежди.

— Защото така ченгетата смятат лошите за смахнати, а „Джоунс и Джоунс“ запазва имиджа си на напълно нормална и законна агенция за разследвания?