Джейн Кренц - Предизвикателството

— Точно това беше проблемът.

— Нали и аз това ти казвах — засмя се Корт. — Знаех, че трябва да се справя с гнева ти. Ако бях на твое място, щях да постъпя по същия начин. Мислех, че съм разрешил проблема онази вечер, когато си отмъсти на Алекс Харлоу. И щеше да е така, ако не се бе появил брат ти.

— Бях ядосана заради слабостта си, защото ти почти успя да ме накараш да започнем отново. Аз наистина исках да започнем отново, Корт. Исках го от цялото си сърце. Ако брат ми не се беше появил, нямаше да мога да ти устоя! Бях ядосана на себе си, скъпи. Най-сетне го разбрах. Аз не исках да приключа битката толкова бързо.

— Грешиш! Мен също ме болеше — изпъшка той и я притисна до себе си. — Още от самото начало бях сигурен, че няма да има проблем да те имам в леглото си след преживяното тук, в Орегон. Знаех, че ще се ядосаш, когато откриеш, че съм те подвел, ала реших, че след като те любя, всичко ще си дойде на мястото. Бях истински глупак. Затова и всичко се обърка!

— Горкият Корт — пошегува се тя с много обич. — Опитваше се да преодолееш всичко, а ставаше все по-трудно.

— Радвам се, че разбираш колко трудно ми е било! — пошегува се на свой ред той.

— Разбирам. На теб ти се отрази добре. Нещо ми подсказва, че си получавал всичко, което си искал!

— Не — отрече Корт. — Досега не съм получил нито едно от нещата, които мъжете искат.

— По-точно?

— Жена, която може да бъде купена. Жена, която те обича, въпреки че не успяваш да се държиш с нея както трябва. Жена, която те обича достатъчно, за да се омъжи за теб, макар да не е сигурна, че ти я обичаш.

— Ти не беше сигурен, че те обичам — отбеляза тихо Лиа. — Въпреки това бе готов да се ожениш за мен, нали?

Той въздъхна доволно.

— Както вече ти казах, двамата с теб много си приличаме.

— Не съм сигурна — отвърна тя през смях. — Ти съвсем не се държеше така, както очаквах през последната седмица. Не знам защо, но те възприемах като мъж, който щеше да постигне своето, независимо дали разчита на годежен пръстен или не.

Усмивката му блесна в тъмното.

— Онази вечер, когато се върнах от Сан Хосе и ти беше с обеците, нищо не можеше да ме отблъсне от леглото ти. След това си казах, че съм те измъчвал достатъчно. Беше дошъл моментът да те ухажвам истински.

Лиа долови гордостта в гласа му и се засмя.

— Цяла една седмица — прошепна тя с престорено възхищение.

— Престани да ми се подиграваш! Никога няма да разбереш колко много ми струваше да постъпя както трябва!

— Знам, Корт — отвърна мило Лиа.

— Всичко това е вече в миналото — продължи доволно Корт. — Сега можем да се отдадем на ежедневието на най-обикновена семейна двойка.

— Казваш го така, сякаш е някакво постижение.

— Така е. Достатъчно се лутах от деня, в който те зърнах и научих името ти.

— Боже, какви усилия си полагал! И на мен не ми беше лесно!

— И двамата ще се насладим на тишината и спокойствието. — Ръцете му се плъзнаха по якето й и стигнаха чак до бедрата, за да я притиснат към неговите. — Ела с мен, любима съпруго, нека да вечеряме и да се порадваме на тишината и спокойствието.

Прегърна я през раменете, притисна я отново до себе си и двамата поеха към примамливите светлини на хотела.

— Корт?

— Кажи, любима.

— Ти наистина ли ме обичал!?

— С цялото си сърце. А ти истински ли ме обичаш?

— С цялото си сърце. — Тя използва същите думи. Вечеряха на светлината на свещи и музика, искрящо сребро и ленени покривки, ала Лиа така и не можеше да си спомня какво бяха вечеряли. Спомняше си само удоволствието да може да наблюдава златните очи на мъжа, когото обичаше.

— Следващата стъпка ще бъде съобразена с традицията — отбеляза той с дрезгав глас, когато станаха от масата. — Ще те отведа в остъклената стая с изглед към океана и да те оставя да ме прелъстиш. Само че има един проблем.

— Какъв проблем? — Тя му се усмихна приканващо. — Да не би да си мислиш, че няма да се справя?

— Боя се, че този път няма да успеем да се качим горе. Ти си завладяла и мислите, и тялото ми, скъпа съпруго.

— Едва ли е много по-различно от ефекта, който ти имаш върху мен — каза му тихо Лиа, когато Корт пое ръката й и я поведе към стълбите пред вратата на стаята им тя се усмихна.

— Какво има? — попита той и отвори вратата.

— Този път пропусна да ме пренесеш на ръце по стълбите. Трябва да си благодарен! От друга страна, така щеше да се поупражниш…

Корт я привлече в прегръдката си и очите му заискриха в топло златисто.

— Готов съм и планина да изкача с теб на ръце, ако трябва!