Джейн Кренц - Изборът

Джулиана малко се замисли, но не за дълго.

— Разбира се. Защо не? Готова съм да поема риск или два, ако си струва усилието.

Травис замислено поклати глава.

— Толкова си лекомислена!

— Само когато преследвам нещо важно.

— Да. Е, тъй като си имаме работа с предупреждения, мисля, да подчертая, че ти получи своите. Никакви обещания от моя страна, Джулиана, подразбиращи се или каквито и да било. Никакви ангажименти. Ще действаме ден за ден. Не искам да ме насилват към каквото и да било.

— Аз си получих предупрежденията — съгласи се тя тихо. — Но ти не си получил своите.

Веждите му се вдигнаха.

— Що за предупреждение е това?

— След като не си в състояние ясно да се ангажираш, аз не съм в състояние да легна с теб, докато не решим всички въпроси между нас.

Травис мрачно присви поглед.

— Не мислех, че си от жените, които използват секса, за да получат каквото искат.

— Не съм. Също, както ти не си от мъжете, които могат да бъдат манипулирани чрез секс. — Тя лъчезарно се усмихна. — Следователно, няма и да си помисля да те задържа по този начин.

— Много разумно от твоя страна — промълви той.

— Като няма да си лягам с теб, мозъкът ти няма да страда от хормонални смущения — добави тя. — Така ще можеш по-трезво да мислиш за нашето бъдеще.

— Джулиана — каза Травис, доколкото можеше спокойно. — Миналата нощ установихме, че можем да се чувстваме много добре заедно в леглото. Нали помниш?

— Разбира се, че помня. Тогава какво?

— Тогава защо да се лишим от този елемент на връзката ни? — попита той любезно.

Пресегна се през масата и с голямата си длан покри дългите й, лакирани в бакърен цвят нокти.

— Много просто. На акта на преспиване с мъж гледам като на ангажимент. И като става дума за нашите отношения, аз няма отново да поема ангажимента си, докато ти не поемеш своя и това е окончателно. Нямам намерение два пъти да си чупя главата. Все още ли искаш да използваш гратисния си месец?

Той се загледа в нея в течение на дълъг напрегнат момент.

— По дяволите. Защо пък не? Може би така е по-добре. И без това тази връзка няма и най-малък шанс. Трябва да съм бил луд, като съм си мислил, че може и вълкът да е сит, и агнето цяло.

— За какво говориш? Какво агне?

— Нищо.

— Но, Травис…

Той се изправи на крака.

— По-добре да се връщам в офиса.

Джулиана тревожно вдигна поглед към него. Пресегна се, за да го хване за ръката.

— Травис, почакай. Не разбирам какво става. Искаш ли отново да ме видиш или не?

Той погали ръката й, която лежеше на неговата. На слънчевата светлина погледът му беше твърд като диамант.

— Да, Джулиана, искам отново да те виждам.

Тя се отпусна.

— Дори при тези условия? Не изглеждаш много възторжен от перспективата.

Той погледна надолу към бакърените нокти на ръката й. След това погледът му срещна нейния.

— Мисля, че знаеш по-добре от мен какво искам.

Джулиана прехапа долната си устна.

— От време на време греша, като всеки друг. Правя грешки. И друг път се е случвало.

— С годеника, който избягал с дребната блондинка преди няколко години?

— Както казах, не съм безгрешна. До миналата нощ бях много сигурна за теб и мен. Както сам отбеляза, нещата между нас паснаха и то не само в леглото. Но ако грешах, бих казала край още сега.

— Така ли?

Джулиана си пое дълбоко въздух.

— Май си много твърд човек.

— А ти си много непостоянна жена.

— Може би в последна сметка подобна комбинация не е толкова добра. Може би накрая онова, което ще постигнем, е взаимно да се надцакваме. Това не е достатъчно, Травис.

— Отказваш ли се, Джулиана?

Тя инстинктивно реагира.

— Не, давам ти месеца.

— Благодаря. — Травис се наведе, за да докосне устата й със своята. — Довечера ще те взема за вечеря. Шест часа, окей?

— Да. Добре.

Тя пак се усмихна и отблъсна мрачните мисли, които бяха пропълзели в главата й.

— Ще бъда готова. Какво ще кажеш за новия тайландски ресторант на „Палома Стрийт“.

— Дадено.

Излезе и се запъти към мястото, където беше паркирал жълтеникавокафявия буик и влезе в него.

Джулиана скочи на крака и избърза след него.

— Нали все още искаш да дойдеш с мен на рождения ден на братовчедка ми следващата събота? — попита тя развълнувано. — Ще се видим с много членове на семейството ми, включително с чичо Тони.

Травис вдигна поглед към нея през отворения прозорец, изражението му беше толкова учудващо, толкова неочаквано сурово, че Джулиана инстинктивно отстъпи крачка назад.