Виктор Пелевин: ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

Купи си билета точно тридесет и четири минути преди да почне филмът. Излезе от киното, въздъхна дълбоко и го погледна като играч, който обръща карта, от която зависи цялата му игра.

В шестцифреното число нямаше нито тройки, нито четворки. Редът беше единайсети, мястото — петнайсето. Стьопа усети как светът, който толкова години беше сглобявал парченце по парченце, рухва. Не беше издържал изпита.

Купи си шише вино в близкия магазин, изпи го до дъно в някакъв вход, запали цигара до черния от мръсотия прозорец и се върна в киното — и без това нямаше какво да прави. Седна, погледна гърба на стола отпред и усети как салонът се люшва. Но не беше от виното.

Пред него с дебел черен маркер пишеше: „САН-34“. Той не знаеше какво е „САН“ — може би неформална група в някое учебно заведение или нещо от сорта. Но пък много добре знаеше какво е „34“. Прокара пръст по надписа. Изкуствената кожа беше хладна и грапавичка. Стьопа мигна няколко пъти, за да провери не го ли лъжат очите. А после закрещя така, че целият салон наскача, и от неприятностите го спаси само това, че загасиха светлините — филмът почваше.

След този случай стана съвсем ясно, че пактът, за който мечтаеше от дете, е сключен. Приятната новина беше, че числото „34“ вече си имаше съюзници — „17“ и „68“. Не ги беше назначавал Стьопа — всичко стана от само себе си. Просто в един момент той разбра, че тези две числа служат на трийсет и четири, че са предвестници — още не слънцето, но обещание за слънце, сияние по ръба на изтъняващите облаци.

Щом разбра, че е чут, Стьопа не само се зарадва, но и се уплаши. Не беше съвсем ясно кой го е чул. Понякога се плашеше — разбираше, че е влязъл в странна игра, от която се излиза трудно.

А правеше опити да излезе. Един път, докато извършваше ритуала, посветен на числото „34“, седя в мазето на някаква селска къща тридесет и четири часа и почти умря от страх. Имаше и халюцинации — безинтересни обаче: някаква жена с разпусната коса и по вретище местеше разни гърнета покрай стената всеки път, щом той се замислеше за нещо и забравеше, че няма никаква жена и никакви гърнета. След този опит той реши, че се побърква, и се зарече да не се занимава повече с глупости. Но не можеше да направи нищо с психическия заряд, който капка по капка беше влял в любимото си число. Тази енергия вече съществуваше независимо от него — или поне така му се струваше. Можеше колкото си иска да де самоубеждава, че „34“ си е число като всички други числа, и да се кълне, че край вече на детинските игри, но това нямаше нищо общо с дълбините на душата му. Щом зърнеше тройка до четворка, централният нерв на душата му затреперваше и му доказваше, че договорът му с числата си остава в сила — и че вече ще е в сила завинаги.

От кръглолик юноша Стьопа стана също такъв кръглолик млад мъж, сякаш всичките възрастови промени бяха имали само една цел — да го напомпат и да му извият мустачките нагоре. Ако сред близките и познатите му имаше човек, запознат с тайната му, този човек вероятно щеше да види в чертите му връзка с числото „34“. Носът на Стьопа беше прав като предната чертичка на четворка — в епохата на класическото образование такива носове са се наричали гръцки. Кръглите му, леко пухкави бузки напомняха за извивките на тройка и пак нещо от същата тройка имаше в малките му черни мустачки, които самички си се завиваха нагоре. Стьопа беше симпатичен и по нещо приличаше на покемона Пикачу, само че порасъл и уплашен.

Въпреки известно му наднормено тегло, жените го обичаха. Мъжете също — по друга причина: той правеше впечатление на перко и никой не го вземаше на сериозно. Мнозина брутални простаци си платиха за този прибързан извод. Стьопа не беше коварен, но и не прощаваше.

Изборът на професия беше лесен — Стьопа се записа да учи икономика. Не че беше страстно влюбен в счетоводството, но данните за института бяха на тридесет и четвърта страница на справочника за вуз.

Докато наблюдаваше колегите си, той забеляза, че много от тях, също като него, придават важно значение на числата. Но не поемаха отговорността за това кои точно числа ръководят живота им и приличаха на овце. Прекланяха се пред разглезената седмица и уважаваха тройката — Светата Троица, въпреки че като цяло не вярваха в Бога. Освен това всички се страхуваха от числото „13“. За този страх си имаше дори специален гръцки термин, „triskaidekaphobia“. Тази ужасна дума беше производно от гръцкото „тринадесет“, но в нея Стьопа долавяше нещо като ирационален страх — да не се продрискаш, след като си ял стари консерви например.